Държеше света в ръцете си.
Два дни по-късно Калуст отпразнува концесията на петролните залежи в Османската империя - негова стара мечта от времето, когато беше подготвил доклад за султана, с покупката на „Госпожица Констабъл“ на Ромни - картина, която му бе струвала малко състояние. Препоръча му я сър Кенет Барк и арменецът тайно бе консултирал съвета му с други експерти по изобразително изкуство.
Когато излезе навън и се качи във файтона си с големия пакет под мишница, лицето му излъчваше удовлетворение. Имаше защо. Сега към изготвената и подписана от великия везир декларация бе добавил и уникално произведение на изкуството. Да, нещата вървяха добре. Какво повече би могъл да иска? Докато мечтаеше за възможностите, които се разкриваха пред него, погледът му случайно попадна върху вестника, който един минувач четеше, докато вървеше по пътя си. В заглавието на първата страница се споменаваше Османската империя, но Калуст не успя да прочете останалото, тъй като англичанинът бързо отмина.
- Какво се е случило? - попита той, внезапно разтревожен, кочияша. - Има ли нещо ново около Османската империя?
- Обявиха ни война, сър - заяви кочияшът, докато хващаше юздите. - Проклетите турци са атакували руските пристанища на Черно море и са взели страната на германците. Bastards!
Значи, това бе тайната, за която Салим бей не можеше да му каже на онази вечеря в „Риц“ на „Пикадили“. Ето защо бързаше да изтегли заема от английската банка. Само няколко дни по-късно и присъединяването на Османската империя към конфликта срещу Англия би направило невъзможна подобна финансова операция.
- Турците няма да се променят! - изръмжа Калуст, докато пътуваше към къщи. - Видяха, че германците печелят първите си битки, и хоп! Веднага се съюзяват с победителите!
Тази новина бе истинска трагедия за сина на Саркисян. Намесването на Османската империя във войната и краят на лечението на Агоп в Константинопол, което наложи завръщането на семейство Киносян в спокойното родно градче Кайсери, сложиха край на редовната романтичка кореспонденция с красивата Мариян. Заради новите обстоятелства раздялата им беше окончателна - нещо, което младежът не бе готов да приеме така лесно.
- Трябва да се запиша - заяви Крикор на вечеря същата вечер, след като цял следобед бе обмислял въпроса. - Страната ни има нужда от мен!
Калуст поклати глава.
- Страната ни има нужда да се вразумиш!
Разбира се, Крикор предпочиташе да не се допитва до баща си; от малък образът на главата на семейството с неговия хипнотичен поглед и гъстата му брада го ужасяваше; нещо повече присъствието на Саркисян, изглежда, смущаваше всички около него. Но въпреки това почти инстинктивно страхопочитание прекъсването на връзката му с Мариян бе тежък удар за младежа, който той не можеше да понесе.
Напълно изгубил разсъдъка си и подчинявайки се на моментен импулс, Крикор се качи на влака за Кеймбридж и се записа в Officer`s Training Corps. Какъв по-добър лек за любовната мъка от безумието на войната? Когато военното обучение започна, младият наемник все още не знаеше от кого се страхува повече - от баща си, който, щом разбереше за неподчинението на сина си, вероятно щеше да го лиши от наследство, или от сержанта, който по цяла сутрин крещеше, докато подготвяше него и другите курсанти за реалността на войната. Само че недоспиването, нередовното хранене, на всичко отгоре и физическите упражнения накараха младежа да си даде сметка, че може би не е създаден да язди.
За щастие обучението не продължи дълго. Когато настъпи часът да се срещне с наборния офицер и да попълни формуляра за постъпване на служба във въоръжените сили, Крикор се сблъска с един колкото неудобен, толкова и неизбежен въпрос.
- Произходът ви изцяло европейски ли е? - попита офицерът, повдигайки русите си вежди, докато го оглеждаше с лека ирония. - От страна на майка ви и на баща ви?
Кандидатът прокара ръка през черната си коса и сведе поглед към въпросника.
- Този въпрос записан ли е тук?
- Под номер 27.
Младежът потърка брадичката си, докато обмисляше възможните си отговори в тази неочаквана ситуация.
- А ако отговорът е отрицателен?
- Страхувам се, че в такъв случай ще трябва да ви изпратя вкъщи.
Тук въпросите приключиха и Крикор се върна в Лондон, като трудно прикриваше чувството на известно облекчение. Бе поискал да стане доброволец, за да защити страната си; каква вина имаше той, задето не отговаряше на всички изисквания за произход, предвидени в британското военно законодателство? Но това не успокои особено баща му, който бе видимо ядосан от възможния развой на събитията и най-вече от неподчинението му.