Опашката напредваше бавно, но накрая Крикор и майор Хаманс стигнаха до контролния пункт. Като видя германския офицер, турският войник му направи знак с ръка да мине към германския пропускателен пост два метра по-нататък, но спря Крикор.
- Той е с мен - каза майор Хаманс с глас, който не търпеше възражение. Ще бъде проверен от нашите.
Турчинът се поколеба, но накрая сви рамене и пусна Крикор да мине. Последното, което искаше, е да си създава неприятности с офицер на Райха.
Двамата новодошли застанаха пред един немски капитан, който отдаде чест на майора, но не пропусна да провери документите му. Бяха редовни и той повика Крикор. Разлисти паспорта и недоверчиво повдигна вежди, когато съпостави физиономията на пътника с името и националността, записани в документа.
- Австриец ли сте? - попита учудено той.
- По баща - отвърна Крикор, подготвен за въпроса. - Майка ми е с гръцки произход.
Все така подозрителен, капитанът провери данните на майката в паспорта.
- Катя Хелберг... Името не ми звучи много гръцко.
- Тя не е гъркиня, а с гръцки произход - уточни Крикор. - Баба ми по майчина линия е родена в Измир и се е омъжила за офицер от австрийския търговски флот - капитан Херман Хелберг, моя дядо.
Служителят разгледа паспорта в търсене на нещо, което да опровергае тези сведения, но тъй като не откри нищо, взе пропуска от „Холцман“. Прочете текста, разгледа печата и изглежда, всичко му се стори в ред, защото накрая върна документите на притежателя им.
- Минавайте, хер Цайц.
Само след няколко минути двамата новопристигнали вървяха сред кейовете на Кадъкьой и Хайдар паша, като гледаха към Сарайбурну от другата страна на морето. Слънцето ярко грееше и по бледосиньото небе тук-там се виждаха раздърпани облаци. Качиха се на парахода за Галата сред задръстения от плавателни съдове Босфор, над градските къщи зърнаха грандиозните куполи на „Сюлейман джамия“ и „Света София“ с високите минарета, които се издигаха в правилен квадрат, като същински мълчаливи стражи. На кея на Галата двамата мъже си стиснаха ръцете и се сбогуваха. Крикор остана там за минута, докато наблюдаваше как майор Хаманс се отдалечава към близката гара „Сиркеси“, преди самият той да се обърне и да продължи живота си. След като попита няколко минувачи за посоката, арменецът се качи по тесните улички до квартал Пера и скоро стигна до целта си - красива резиденция с великолепна гледка към Златния рог.
Искаше да почука на вратата, но присъствието на един войник на пост го разколеба. Освен това се сети, че предвид отговорностите на човека, когото търсеше, едва ли щеше да го намери у дома в този час. Затова пресече улицата и седна под едно дърво. Беше гладен, но можеше да го понесе, затова търпеливо се приготви да чака.
Привечер пред къщата спря карета и Крикор позна мъжа, който слезе и се отправи към портата. Без да губи време, с блъскащо в гърдите сърце и свит от нерви стомах, арменецът хукна през улицата и пресече пътя на новодошлия.
- Внимавайте, ефенди!
Мислейки, че господарят на дома ще бъде нападнат, войникът светкавично се хвърли към тях и обезвреди непознатия, като го повали на земята. Крикор се опита да се освободи, но онзи беше по-едър.
- Аз съм! - простена той. - Крикор! Крикор Саркисян!
Като се съвзе от първоначалната изненада от нападението, и по-скоро от тези думи, господарят клекна до непознатия и се взря в силно изпитото му лице. Слисан, той се ококори и понечи да каже нещо, когато най-накрая го позна.
- Крикор? Наистина ли си ти?
- Аз съм, ефенди. Аз съм.
Господарят нареди на войника да пусне нападателя. Крикор бавно се изправи и видя протегнатите към него ръце, които за него бяха като спасителен пояс.
- Аллах е велик! - възкликна господарят, докато го притискаше силно към гърдите си. - Аллах е велик и те върна при нас, Крикор! - Мъжът все още не искаше да го пусне. - Търсихме те навсякъде!
В този миг, точно в този миг Крикор Саркисян усети, че силите му го напускат и той се отпусна при мисълта, че е на сигурно място в прегръдките на Салим бей, министър на финансите на Османската империя и покровител и стар приятел на баща му. Преди да изпадне в несвяст, последният образ пред очите му не бе на турчина, който го бе спасил, а на Мариян, която бе изгубил по безкрайните пътища на армейската голгота.
ВТОРА ЧАСТ
КРАСОТА
Живот е кратък,
изкуството - вечно.
Хипократ