- Говоря за най-големите съкровища на Русия - прошепна той. - Имам контакти, благодарение на които мога да ви уредя фантастични покупки!
- Да, но на какво?
В погледа на офицера отново се прокрадна недоверие. Никой в клуба не им обръщаше внимание.
По сцената подскачаха няколко балерини и клиентите направо ги изпиваха с поглед. Тайната щеше да бъде запазена, освен ако Калуст бе недискретен, по пък не изглеждаше такъв човек.
Генерал Хан въздъхна, сякаш за да набере смелост, и най-после изплю камъчето.
- Заграбената плячка от „Ермитажа“.
МИСЪЛТА ЗА МУЗЕЯ НА ПЕТРОГРАД, стария Санкт Петербург, напълно бе обсебила Калуст. От разговора с генерал Хан насам името на прочутата руска галерия се бе загнездила в ума му, сякаш нищо на света не бе по-важно от съкровищата на „Ермитажа“. Това го накара от ново да потърси съвет от най-големия експерт по изкуство - неговия приятел, уредник в Националната галерия.
- „Ермитажът“? - попита слисано Калуст. - Смятате ли, че мога да се сдобия с експонати от „Ермитажа“?
Сър Кенет Барк редовно посещаваше лондонските приеми на „Хайд Парк Гардънс“ 38 и арменецът се възползва от първата удала му се възможност да го замъкне в кабинета си, за да обсъдят въпроса. Уредникът на Националната галерия от години консултираше Калуст относно колекцията му от произведения на изкуството, водейки го из заплетените лабиринти на артистичните среди, затова арменецът на всяка цена трябваше да поиска мнението му по този належащ въпрос.
- Не знам дали подобно нещо е възможно - отвърна английският експерт и се отпусна на креслото до прозореца. - Но ако е... По дяволите, какъв удар!
Кипящ от ентусиазъм, Калуст отиде да налее чаша малцово уиски на съветника си. Знаеше, че ще му хареса.
- Сигурно има някаква уловка - подметна развълнувано арменецът, докато наливаше уиски на госта си, застанал с гръб. - Болшевиките трябва да са луди, за да се отърват така от съкровищата на „Ермитажа“.
Сър Кенет сви рамене.
- Знаете ли, тези хора гледат по-различно на изкуството.
Домакинът се приближи до госта си, подаде му чашата и седна на дивана.
- Що за глупости? Каква друга визия може да има?
- Ами... не всички мислят като вас.
- Стига! Изкуството си е изкуство!
Уредникът на Националната галерия преднамерено замълча, отпи от уискито и когато остави чашата на масичката, прецени, че е настъпил моментът да разбие илюзиите на приятеля си по въпроса.
- Така ли мислите? - попита с реторичен тон. - Тогава, кажете ми, какво е изкуството?
- Самият вие ми го обяснихте веднъж. Изкуството е човешкият начин за създаване на красота.
Англичанинът кръстоса крака.
- Определението ви е правилно - каза той, - с изключение на думата красота, разбира се. Изкуството не служи, за да създава непременно красота.
Тази забележка учуди Калуст.
- Какво говорите? Щом не е за красота, тогава за какво е? Нима е възможно да си представим понятието за изкуство без красота? Двете неща са неразривно свързани.
Гостът бръкна във вътрешния джоб на сакото си и извади правоъгълно парче картон. Оказа се снимка.
- Напоследък нося това винаги със себе си, за да не забравям странните невидими граници на професията си - каза той и показа фотографията на арменеца. - Хвърлете един поглед и ми кажете какво е това.
Калуст взе снимката и като осъзна какво имаше на нея, се намръщи погнусен.
- Писоар?! - възкликна той и мигновено върна снимката, сякаш бе опръскана с урина. - Защо се разхождате с подобно нещо в джоба?
Сър Кенет взе фотографията и я вдигна на нивото на очите си, за да я вижда добре и да подчертае значението й.
- Името на творбата е „Фонтан“ - заяви той. - Изложена е в една нюйоркска галерия, дело на някой си R. Mutt, което по-късно се оказва псевдоним на не кой да е, а на френския художник Марсел Дюшан. - Барк се насили да се усмихне. - Това е произведение на изкуството.
Смаян, арменецът направо зяпна.
- Моля?
- В края на войната Дюшан взел един писоар и с него кандидатствал за изложба на Обществото на независимите артисти в Ню Йорк, сякаш е истинско произведение на изкуството. Организаторите отхвърлили експоната с аргумента, че не е художествена творба, но много скоро някакво списание критикувало решението с тезата, че писоарът всъщност е художествена творба, защото така е решил артистът. Интересното е, че тази интерпретация се възприела единодушно в артистичните среди. Писоарът бил изложен в голяма нюйоркска галерия под името Madonna of the Bathroom. - Той размаха снимката. - Може и да не ви се вярва, драги Саркисян, но този писоар наистина е произведение на изкуството.