- Ами... не, разбира се. Това е представление.
- Тогава каква е разликата между мъж, който лае по улиците, и такъв на сцената? Идеята. И как разбираме, че идеите в дадени ситуации са различни? От контекста очевидно. С други думи, от независещи от човека обстоятелства. В конкретния случай онова, което ни показва, че сме изправени пред художествено произведение, а не пред реалния живот, е сцената.
- Добре, това важи за театъра - възрази Калуст. - Но е очевидно, че не можем да кажем същото за другите форми на изкуство.
- Така ли мислите? - Сър Кенет вдигна снимката на „Фонтан“. - Тогава какво е това? Защо писоарът на Дюшан е художествена творба, а тези в обществените тоалетни не са? Заради контекста, разбира се. - Англичанинът наведе глава и присви очи. - Ами убийствата? Смятате ли, че те са изкуство?
- Убийствата? Изкуство? Що за глупава идея!
- А дали наистина е така? Барк посочи към прозореца. Ако някой насече с брадва друг човек тук, в Хайд Парк, това би било гнусно престъпление. Но ако главният герой на Достоевски убие старица с брадва в „Престъпление и наказание“, това е изкуство. Каква е разликата между двете убийства? Отново контекстът. Външните фактори като сцената, където лае мъжът, изложбата, където е поставен писоарът, или страниците на романа, на които е описано убийството на старицата, ни показват, че става въпрос за изкуство, а не за действителност. Изкуството е подражание на действителността като носител на значение, което ни разкрива нещо за нея. Удоволствието, което изкуството ни дава, идва от осъзнаването, че неговото проявление не е реално, макар и да го имитира добре. Всъщност колкото по-реалистично е представен светът, в буквален или преносен смисъл, толкова по-добро е изкуството. Нима не бихме предпочели актьори, които играят естествено, пред такива, чието изпълнение изглежда пресилено? Онова, което търсим в изкуството, е образът, „преструвката“, илюзията, че наблюдаваме нещо истинско, въпреки че знаем, че не е така.
- Но не ни ли се струва важно тази илюзия да е естетически издържана, да притежава някаква красота?
- Да, но това е лично мнение. Истината е, че красотата не е задължително условие за изкуство. От момента, в който Дюшан превърна писоар в художествена творба, изкуството престана да се тревожи за красотата.
- О, не говорете така! - запротестира Калуст. - Слагате нещата под общ знаменател само заради един изолиран случай.
- Грешите. Чували ли сте за Пикасо?
- Един от онези авангардисти, нали?
- Пикасо е художник, основоположник на ново течение, наречено кубизъм. Идеята е да се създаде изкуство, което не се занимава с мимезиса на физическата реалност, а се концентрира върху този, скрит отвъд нея. Например Пикасо рисува картина с проститутки, която нарича „Госпожиците от Авиньон“, и изобразява деформирани лица. Защо? За да направи мимезис на техните души, а не на външността им. Проститутките може и да имат красиви тела, но са грозни отвътре.
- И какво? Какво се опитвате да кажете?
- Не разбирате ли? Идеята да се премахне красотата от изкуството се разпространява във всички негови форми. Води началото си от Дюшан, но изобразителното изкуство сега ни предлага неразбираеми, дори грозни картини с малко цвят и изкривени форми - Пикасо превръща лицето на красива жена в безформена амалгама. В музиката имаме Стравински, в чиито композиции липсва хармония, а мелодията не струва, като „Пролетно тайнство“, която ужасно дразни слуха. В литературата нови автори като Джойс и Улф пишат невъзможни за четене романи никаква интрига, прелистваш страниците и нищо не се случва, просто една аморфна маса от текст. Артистите вече не се вдъхновяват от красотата, а от ужаса. Тези модерни творци казват, че искат да освободят изкуството от оковите на естетиката и че когато е автентично, то няма граници, нито влиза в рамките на определения. Щом някои смятат, че красотата е част от изкуството, тогава нека разрушим това схващане! Изкуство може да бъде всичко, което творецът реши. Всичко. Дори един писоар.
Калуст изглеждаше ужасен.
- И докъде ще стигне всичко това, господи? Какво ще стане с изкуството?
Уредникът на Националната галерия въздъхна, облегна се назад в креслото и отпусна рамене.
- Ужасът от войната унищожи красотата в изкуството, драги Саркисян. Опасявам се, че ще трябва да минат много години, докато артистите отново започнат да създават красиви творби.
В кабинета се възцари тишина. Калуст се чувстваше истински уплашен от думите на приятеля си. Та той още от малък обичаше естетиката и не разбираше живота без красота. За човек като него не бе лесно да приеме всичко това, което поставяше под съмнение нещата, в които вярваше като естет и ценител на красивото.