- И вие ли я срещнахте?
- Ами да... Тя е тук, в Париж.
- Наистина ли?
- Със съпруга си.
- Все още ли е толкова красива?
- Истинска принцеса - потвърди Калуст и очите му заблестяха. - Но разкажете ми за него. Какъв е този тип?
- Всички в Русия познават генерал Хан заради жена му. Изглежда, че произхожда от персийско семейство с кралско потекло. Разправят, че тя направо омагьосала генерала, когато се запознали в Царицин, и той пръснал цяло състояние по нея. Това, изглежда, й било достатъчно, за да се влюби - добави развеселено той. - След известно време двамата се оженили.
Арменецът се заигра с вилицата си, докато обмисляше сведенията, които току-що бе получил. Още в „Балалайка“ бе усетил, че Слава обича лукса и това всъщност бе в негова полза. Онова, което не му харесваше, бе подигравателният тон на приятеля му. Затова реши да насочи разговора към темата, която всъщност го бе довела в ресторанта.
- Смятате ли за възможно генерал Хан, който е служил на царя, да прави бизнес с болшевиките?
Емануел Нобел се усмихна.
- Генерал Хан винаги е бил съобразителен и прагматичен мъж. Персийският търговски нюх е в кръвта му, дума да няма. Така че това не ме изненадва. - Той вдигна вежди, сякаш внезапно си бе спомнил нещо. - Освен това чух, че болшевиките поддържат връзка с някои изгнаници от стария режим за сделки от взаимен интерес. - Шведът настойчиво се вгледа в събеседника си. - Защо? Да не би генералът да ви е предложил някаква сделка?
Арменецът се поколеба дали да разкрие тайната. От една страна, обикновено не обсъждаше тези въпроси с всекиго, но в случая сделката не представляваше интерес за шведския магнат.
- Да, предложи да ми продаде произведения на изкуството и антики, като самият той е посредник между купувача и болшевиките - призна накрая той, без да навлиза в подробности. - Трябва да разбера дали казва истината, или блъфира.
- Генерал Хан е амбициозен и има претенции към персийския трон. На ваше място щях да се отнасям с уважение към него. Не се знае докъде може да стигне.
- Добре, но наистина ли е представител на болшевиките?
Емануел се облегна на стола си и се замисли за момент. След малко бръкна във вътрешния джоб на фрака си и извади малък бележник с адреси.
- Мъжът, който представлява съветските интереси в Париж, се казва Сергей Иванов - каза той, посочвайки съответните записки, надраскани в тефтерчето. - Представител е на „Антиквариат“ руска организация, която търгува с антики в Париж. Това е адресът му. Предлагам ви първо да говорите с него.
Мъжът, препоръчан от Емануел Нобел, бе млад, с втренчен, дори фанатичен поглед. Взираше се неодобрително в Калуст, очевидно подразнен от елегантния костюм „Уелски принц“ на „Севил Роу“, който арменецът носеше. Срещнаха се в едно кафене на „Шан-з-Елизе“, където Иванов си поръча само вода.
- Истинският социалист живее скромно - заяви той и погледна с неприязън към кроасана и билковия чай, поръчани от събеседника му. - Луксът е гнусна храчка, която капиталистът плюе по пролетариата.
При тази забележка Калуст повдигна вежди, но реши, че е по-разумно да не коментира; той бе добър предприемач и знаеше, че не трябва да ядосва другата страна. А и така опознаваше по-добре руснака. Поведението и думите му разкриваха агресивен и тесногръд социалист - нещо, от което арменецът можеше да се възползва.
- Революцията струва пари - каза многозначително той, като използваше присъщите на болшевиките хитрост и начин на изразяване. - Оказва се, че вашето Политбюро използва парите от колекциите на произведения на изкуството на буржоазията, за да финансира борбата на пролетариата. - Взря се в руснака. - Или може би греша?
Иванов мрачно се огледа наоколо и въздъхна.
- Не, за жалост - призна той с някаква горчивина в гласа си, която бързо се превърна в злоба. - Наясно сме, че алчните капиталисти са хвърлили око на богатствата ни. Буржоазното изкуство е част от тях. Разбира се, ние предпочитаме да го запазим при нас възможно най-дълго, за да не удовлетворяваме желанието на империалистите да сложат ръка на онова, което е наше, но трябва да приемем нещата такива, каквито са. Работническата класа и земеделците изнемогват, средствата им са изразходвани от години небрежно отношение и безсрамна и жестока експлоатация от страна на царя и неговите лакеи. Ето защо трябва да направим някои компромиси. Народът ни е готов на всичко, за да подкрепи огромните ни усилия да задоволим най-належащите нужди на пролетариата, да подсигурим справедливите цели на Октомврийската революция и да продължим борбата срещу реакционерите и тираничните империалисти.