Руснакът замълча, сякаш му бе нужно физическо усилие, за да продължи мисълта си. Калуст разбра, че изразът „алчни капиталисти“ се отнася и до него самия, но реши да не обръща внимание на обидата. Най-важно бе да се убеди, че ще има възможност за бизнес с този човек.
- Значи, казвате, че руските художествени творби всъщност... се продават?
Арменецът затаи дъх в очакване на отговора и видя как Иванов се загледа встрани, обмисляйки неудобството, което въпросът провокираше.
- Не мога да се произнеса по този въпрос.
Като чу това, сърцето на Калуст подскочи. Интересно, но този отговор всъщност не бе отрицателен. Това си бе чисто измъкване и като такова представляваше един вид потвърждение. Колкото и невероятно да бе, великите творби от руските музеи наистина се продаваха. Въпреки обзелото го вълнение Калуст остана сериозен като играч на покер, който прикриваше хода си в най-решителния момент.
- А кой може да го направи?
Руснакът махна неопределено с ръка.
- Имаме хора, които се занимават с тези неща - отвърна лаконично той. - Да кажем, че има установени канали.
Двамата се умълчаха за кратко. Калуст зачака Иванов да каже още нещо, но руснакът стисна устни и арменецът разбра, че трябва да действа предпазливо.
- За генерал Хан ли говорите?
Иванов се взря в него с видимо неудобство и кимна леко.
- Ангажирахме нашите посредници - лакеи на стария режим, с връзки в капиталистическия свят, да организират специална разпродажба - обясни той, произнасяйки думите „стар режим“ и „капиталистически свят“, сякаш плюеше по земята.
- Нещо като международен аукцион.
Арменецът зяпна от изумление.
- Аукцион ли?
Руснакът изглеждаше засрамен и отново сведе поглед.
- Нареждания от Москва.
- Но... но това е лудост! Не разбирате ли каква репутация ще създаде това на болшевишкия режим? Вече си представям заглавията по западните вестници! - Махна с ръка във въздуха, сякаш разгръщаше въображаем „Таймс“ или „Фигаро“. „Руското културно наследство е разграбено!“ или „Болшевиките продават националното богатство!“, или „Комунистите продават руската душа на капиталистите!“. - Той отново се взря в събеседника си. - Ами ако някакъв американски милионер купи най-ценните експонати и тръгне да ги показва наляво и надясно и разправя, че ги е спасил от лапите на болшевиките? Разбирате ли колко нелепо е това?
Иванов не вдигна поглед, сякаш въображаемите заглавия го унизяваха.
- Знам, знам... Ужасно е! Но... какво друго да сторим? Нуждаем се от средства, за да възстановим страната си и да подкрепим справедливата кауза на революцията. Нужни са жертви! Какво друго ни остава?
Това, изглежда, измъчваше руснака, разкъсван между дълга да се подчини на заповедите отгоре и нежеланието да организира продажбата на културното наследство на Русия. Калуст си помисли, че същата дилема навярно потиска и самите управляващи, дали тези разпореждания. Те вероятно напълно съзнаваха каква представа ще създадат за себе си, когато аукционът се обяви публично. Като обмисли въпроса от всички страни, внезапно му хрумна идея. Очите му заблестяха от вълнение при фантастичната възможност, която се оформяше в съзнанието му.
- Първото, което ще ви посъветвам, е да не продавате художествените колекции - започна той. - Изкуството е душата на един народ и ако го продадете, то значи, търгувате със собствената си душа. Не го правете.
- Страхувам се, че времената са такива...
- Тогава обявете на търг само творби от второстепенно значение - предложи Калуст. Гласът му бе тих, но напрегнат и той едва сдържаше вълнението си. - По този начин няма да привлечете толкова внимание.
Предложението учуди Иванов.
- Второстепенни ли? Но те... не са скъпи.
Калуст настойчиво се взря в него, давайки му да разбере, че съществената част от предложението му тепърва предстои.
- Продайте директно на мен най-ценните си произведения на изкуството добави той, нанасяйки последния си удар. Никой няма да разбере. Няма да има новини, смущаващи заглавия или каквото и да било друго. Никакви американски милионери няма да ви се подиграват и честта на болшевишката революция ще бъде спасена. Повдигна гъстите си вежди. Как ви се струва?
Описаният от арменеца сценарий, изглежда, се понрави на руснака и лицето му се оживи.
- Да ги продадем на вас?
- Да, и никой няма да разбере. Просто ще ми ги предадете. Ще стане тайно, без никаква публичност. - Арменецът се наведе напред. Какво мислите за идеята ми? Не е ли гениална?