Арменският колекционер усети идеалния момент, в който да изиграе големия си коз. Калуст се наведе напред с покровителствено, почти бащинско изражение.
- Вие заслужавате много повече - повтори меко той с кадифен, нежен тон. - Да започнем с уважението. А според мен уважението се плаща добре. Хора, които ви дават хиляда франка на продажба, не ви уважават, държат се с вас като с роб, сякаш искат да купят достойнството ви. Но аз няма да го позволя. - Изправи се на стола и свъси вежди, сякаш обмисляше разумна цена. - Ще ви дам... вижте, ще ви дам пет хиляди лири.
Генералът, който бе извърнал лице, за да скрие вълнението си, мигновено се обърна към арменеца с въпросително изражение.
- Моля?
- Ще ви дам пет хиляди лири комисиона за всяка творба, която ми продадете - каза Калуст. - Сумата е разумна, не мислите ли?
Генерал Хан разтърси глава, сякаш се опитваше да подреди мислите си.
- Вие ще ми платите, за да ви продам експонати?
- Разбира се! - потвърди арменецът. - Пет хиляди лири за всяка творба, която ми продадете на предложена от мен цена.
Не беше нужно да си изпечен бизнесмен, за да разбереш, че основната идея на предложението се крие в последните думи. На предложена от мен цена. Комисионната несъмнено бе добра, но на каква цена?
- Какво означава това?
Погледът на Калуст попадна върху каталога на „Ермитажа“, който лежеше отворен на леглото.
- Уредете ми добра цена за тези картини и аз ще сложа край на финансовите ви затруднения - отвърна той. - Предложението ми е изгодно и за двама ни, не мислите ли? Вие ми помагате да ги купя евтино, а аз ще ви помогна да се измъкнете от затрудненото положение, в което се намирате. - Калуст скръсти ръце на гърдите си, сякаш го предизвикваше. - Какво ще кажете?
Посредникът прокара пръсти през рошавата си коса, показвайки космите под мишниците.
- Какво разбирате под евтино?
- Наполовина. Убедете болшевиките, че такава е цената на дискретността.
Генерал Хан взе каталога и отново разгледа цените на най-ценните произведения. Направи някои сметки и претегли нуждата на Москва да продаде повече предмети срещу срама да го направи публично. Прецени аргументите си и предвиди препятствията, които щяха да се появят по пътя му.
- Искате да си купите злато на цената на обикновена мед - отбеляза той с провлачен глас. - Те няма да се съгласят.
Арменецът не се отказа.
- Подготвил съм и един подарък. Знам, че болшевиките имат трудности да продават петрола от Баку заради бойкота на Запада. Кажете им, че ще намеря начин да заобиколя този бойкот.
- Звучи интересно - отвърна генерал Хан. - Но за да ви съдействам в подобно сериозно начинание, все пак имам някои допълнителни условия...
Калуст не си правеше илюзии. В неговия свят „допълнителните условия“ бяха повече пари под масата.
- Слушам ви.
Офицерът се загледа към тъмната улица през прозореца. Сетне отново се обърна към събеседника си.
- Искам да подкрепите плановете ми за Персия.
Арменецът не бе очаквал това.
- Какъв вид подкрепа?
- Проучих ви и разбрах, че имате връзки във Външното министерство и Британската банка - каза той. - Искам да отворите тези врати за мен. Свържете ме с тези хора и аз ще уредя сделката с платната на „Ермитажа“ при вашите условия.
Руснакът не искаше пари, а само да го представят във финансовите и политическите среди. При това положение Калуст нямаше нищо за губене.
- Съгласен съм.
Двамата мъже се усмихнаха широко. Станаха и се ръкуваха.
- Поздравления, господин Саркисян! - възкликна генерал Хан, като едва сдържаше вълнението си от мисълта за новата си комисиона. - Най-големите съкровища на „Ермитажа“ са ваши!
Думите погалиха слуха на Калуст като нежна мелодия. Арменецът примигна, все още не можеше да повярва, че е сключил сделката. Вярно е, че никога не се бе съмнявал във възможностите си, та нали в крайна сметка беше велик предприемач? Но измерението на този успех правеше всичко да изглежда нереално; струваше му се толкова невероятно, че приличаше повече на сън.
- Сигурен ли сте?
Генерал Хан едва не затанцува от радост, защото съзнаваше, че личните му проблеми вече бяха погребани под планини от лири.
- Драги Саркисян, като говорим за изкуство - вие току-що сключихте сделката на века!
Първият човек, с когото Калуст говори, когато напусна хотела и се върна в центъра на Париж, беше мадам Дюпре. Влетя въодушевен в кабинета й, замаян от грандиозната сделка, която бе сключил в мизерната стая на треторазредния хотел, и все още не можеше да повярва на случилото се.