- Разбрахте ли какво направих? - питаше я той, докато постоянно се щипеше, за да се увери, че не сънува. Разбрахте ли?
- Това е изумително, мосю Сарксиян - усмихна се асистентката му. - Поздравления!
- Изумително ли? - запита шефът й, сякаш тази дума не можеше да опише измерението на сделката му. - Съкровищата на „Ермитажа“ ще ме превърнат в собственик на най-добрата частна колекция на произведения на изкуството в света! В света, разбирате ли? По-добра от тези на Рокфелер, Гети и Ротшилд! Никой друг не притежава такива богатства! Никой!
- Поздравления!
Арменецът не можеше да си намери място от вълнение, сърцето му биеше лудо в гърдите, а по лицето му бе изписана почти безумна радост. Започна да се оглежда наоколо, сякаш внезапно се бе разтревожил за нещо.
- Лист хартия! Дайте ми лист хартия!
В ръцете му тутакси се появи бележник, който чевръстата мадам Дюпре му бе подала.
- Voilà!
Калуст седна зад едно бюро и припряно започна да пише нещо.
- Трябва да изпратим телеграма до сър Кенет, за да му съобщя новината - каза той. - Той много ще се зарадва. - Внезапно спря да пише, сякаш му бе хрумнало нещо друго. - Освен това трябва да реша от кои творби да се откажа. - Той се обърна към секретарката си. - Вие ме познавате. Не съм стиснат. Когато купувам нова картина, веднага продавам някоя не толкова ценна. - Вдигна пръст. - Тайната на добрата колекция е качеството, а не количеството. А аз приемам само най-доброто. - Отново се съсредоточи върху бележника и започна да пише. - Първо, трябва да уведомим сър Кенет. Само за това мисли, горкичкият. Ако не му кажа, може да получи някой сърдечен удар...
Когато завърши писмото, го даде на мадам Дюпре, която веднага се отправи към пощата, за да го изпрати на уредника на Националната галерия.
Останал сам в кабинета, Калуст с учудване установи, че в този миг има нужда от компания. Трябваше да сподели с някого този изключително важен момент. Помисли си за Слава. Днес искаше да бъде със своята рускиня. Но, уви, той нямаше представа къде е тя. Замисли се дали да не я потърси в „Балалайка“, но се отказа. Все още беше рано. Трябваше да има търпение. Истината бе, че му се искаше да отпразнува събитието с някой близък. По кой?
Тогава се сети за Хендрик.
Над града бяха надвиснали гъсти стоманеносиви облаци, които заплашваха всеки момент да рукне силен дъжд, затова, преди да излезе на улицата, Калуст си облече шлифера и се втурна към колата си. Шофьорът, който го чакаше до бентлито, отвори задната врата и се настани пред волана.
- Към „Риц“, Игор.
Благодарение на връзките си със Сезар Риц, Калуст винаги успяваше да настани Хендрик в някой от апартаментите на луксозния хотел на площад „Вандом“. Това бе много удобно, особено в случаите, когато двамата трябваше да обсъждат многобройните бизнес дела, в които участваха.
Докато се движеха по мъгливите улици, Калуст не спираше да се поздравява за постигнатия успех. Трябваше да каже на Хендрик, помисли си той. Нали бяха заедно, когато започна всичко. Бяха отишли в „Балалайка“, където се запознаха със Слава и генерал Хан и именно там поставиха началото на сделката. Тогава защо да не се срещне с приятеля си и заедно да отпразнуват най-голямата сделка в сферата на изкуството?
Щом пристигнаха на площад „Вандом“, арменецът изскочи от колата и влезе в луксозното фоайе на „Риц“, сякаш притежаваше хотела. От изгарящото го нетърпение не можа да изчака асансьора. Изкачи стълбите до втория етаж, като взимаше по две стъпала наведнъж, и бързо тръгна по коридора към апартамента. Звънна няколко пъти, докато се молеше приятелят му да е вътре. Шумът от стъпки от другата страна на вратата го успокои и същевременно още повече го развълнува. Ах, как щеше да се изненада Хендрик!
Вратата се отвори и арменецът видя холандеца, който надзърна отвътре с необичайно потайно изражение.
- Хендрик, нямате представа какво се случи днес! - възкликна той с такова въодушевление, че пропусна половината срички. Нали сте чували за...
- Калуст, сега не...
- ... прочутата колекция на „Ермитажа“ в Петроград? Тя е изключително ценна, разбира се! Искам да ви кажа, че...
- ... не мога.
Арменецът млъкна насред изречението и най-после разгада изражението на приятеля си. Беше притеснен. Хендрик се чувстваше неудобно, че го вижда. Реакцията му изненада Калуст. Защо Хендрик ще се смущава от него?
В този миг през открехнатата врата забеляза силует, който премина през стаята зад холандеца. Беше полугола жена, покрила гърдите си с бяла хавлия. Русите й коси падаха свободно по голите рамене. Мярна се само за миг, като призрак ефирно привидение със златни коси и млечнобяла кожа. Това се случи за секунда, за по-малко от миг, но бе достатъчно, за да я разпознае.