- Е? Какво има?
Крикор вдигна глава и погледна родителите си.
- Срещнах едно момиче.
При тези думи Калуст и Нунуфар се спогледаха за миг, изпълнени с облекчение. Кошмарът бе свършил, помислиха си и двамата, защото напълно съзнаваха истинското значение на това заявление. Синът им най-после се бе примирил със загубата на любимата си от Кайсери и бе решил да продължи живота си.
- Ах, момчето ми! - възкликна ентусиазирано баща му. - Най-сетне! Доведи приятелката си вкъщи! Искаме да се запознаем с нея.
Прислужникът сервира супата, докато на масата цареше пълна тишина, нарушавана само от потракването на приборите в изисканите чинии от севърски порцелан. Проницателният поглед на Калуст скришом изучаваше слабата фигура на мургавото момиче, което седеше вдясно от него, и по-точно малкото сребърно разпятие, което висеше на дългата й шия.
- Извинете, бихте ли повторили името си?
Момичето погледна към домакина и загадъчно се усмихна.
- Мария Силвия Фернандес дел Ескориал и Бегоня Мартинес де Асунсион Гонсалес и Прието - изстреля тя на един дъх в сякаш една-единствена дума. - Позната и като Дръзката галисийка.
- Наистина ли? Защо?
Испанката облиза устните си с лукав блясък в очите.
- Защото съм дръзка и защото съм от Галисия.
Настъпи нова неловка тишина, нарушавана само от сдържания смях на Крикор, който очевидно се забавляваше с приятелката си, но все пак се опитваше да спазва приличие. Докато се чудеше дали момичето му се подиграва, или просто така си говори, Калуст не знаеше какво да каже или направи. Накрая реши, че все пак е най-добре да не обръща внимание на коментарите на испанката и досадния смях на сина си.
Къде се запознахте? - попита Нунуфар, опитвайки се да оправи нещата. - Тук, в Лондон, ли?
- Във „Виктори Бол“ - отвърна синът й, докато се усмихваше на испанката. - На бал с маски.
- Той привлече вниманието ми с костюма си на раджа - каза през смях Мария Силвия. - Носеше огромен тюрбан и червени копринени шалвари, имаше ками и пистолети, и обувки с вирнати върхове. Ел Крикиньо беше много смешен, трябваше да го видите!
Калуст повдигна вежди.
- Ел... кой?
- Ел Крикиньо повтори тя. - Скоро така ще наричат сина ви. Не е ли очарователно?
Родителите му явно бяха на друг о мнение. Къде се е чуло и видяло да се поиспанчва арменско име?
След нова дълга пауза от мълчание, по време на която се чуваше само потракването на приборите и тук-там сърбане на супа, домакинът се взря в пода, а сетне се обърна към жена си.
- Този килим се е износил. Тези дни трябва да го сменим.
Преди Нунуфар да успее да каже каквото и да било, Мария Силвия се намеси.
- Този килим ли? - изсъска тя на развален английски със силен испански акцент. - Толкова ми харесва! - Наведе се и го погали. - Толкова е мек! - Изправи се и се взря в господаря на дома. - Знаете ли, идеален е за момиче като мен.
- Така ли? - учуди се Калуст. - Защо?
Испанката погледна похотливо Крикор, който в този момент пъхаше лъжица супа в устата си.
- Няма да ми убива на коленете!
В този миг приятелят й изплю супата и боязливо стрелна с поглед родителите си дори преди да е избърсал устата си. Калуст и Нунуфар седяха вцепенени и пребледнели, вперили очи в Мария Силвия, търсейки друг смисъл на думите й, различен от онзи, който първоначално им бе хрумнал. Колкото и да се опитваха, намираха едно-единствено обяснение. Погледнаха към Крикор, а после се спогледаха един друг, останали без думи, без да знаят как да реагират. Тъй като не знаеше какво се прави в подобни ситуации, господарят на дома отклони разговора към естетиката - област, в която самият той се чувстваше в свои води. Разказа за Марсел Дюшан и безумието, до което неговият „Фонтан“ бе докарал света на изкуството, и когато нямаше какво повече да добави, наведе глава и се зае със супата си. Последвалата тишина не бе прекъсната до края на вечерята.
- Да не си полудял?
Въпросът бе зададен с едва сдържана ярост, след като Крикор се бе върнал у дома. След като приключиха с вечерята, Крикор, боейки се от нови провокативни забележки на Мария Силвия, които да шокират родителите му, бе изпратил приятелката си до хотела. Калуст и Нунуфар бяха мълчали, докато испанката бе в дома им, но сега, когато синът им се върна вкъщи и бяха насаме, главата на семейството направо избухна.
Нищо, което Крикор да не бе предвидил, докато прекрачваше прага.
- Тя си е такава, какво искате? - заоправдава се той и примирено сви рамене. - Обича да провокира и да шокира хората. Няма лоши намерения, повярвайте ми. Такъв е характерът й, не може да устои на изкушението...