- Казаха ми - отвърна сериозно Хендрик, - макар още да не знам подробности...
Калуст се настани на обичайното си място и поръча бутилка вино „Порто“. Беше прекалено развълнуван и имаше нужда да се поуспокои.
- Казва се Баба Гургур - започна да съобщава сведенията, които бе научил през деня. - Изглежда, петролът е толкова много, че е залял терен от десетки квадратни километри и заплашва да достигне няколко села и самия град Киркук. Според моите източници струята е напълно неконтролируема и през първите двайсет и четири часа са се излели, забележете, цели сто хиляди барела!
- Какво?!
- Сто хиляди барела само за един ден! Под тази земя се крие цял океан!
Холандецът го загледа слисано.
- Мили боже! Сто хиляди! Това... това е ужасно много!
- Наистина!
Щом сервитьорът напълни чашата му с вино, Калуст го гаврътна на екс. Остави чашата на масата едва когато вече бе празна, а вътрешностите му горяха от погълнатия алкохол. Въздъхна тежко и усети, че по тялото му се разлива приятна тръпка. Погледна събеседника си и забеляза, че след първоначалната еуфория Хендрик отново се бе затворил в себе си.
- Е? Защо сте така унили?
- Вижте, това откритие променя всичко - заговори бавно холандецът, обмисляйки всяка дума. - Досега нефтът в Месопотамия беше просто...
- Ирак - поправи го арменецът, който винаги държеше на подробностите. - Както знаете, Месопотамия смени името си и сега е независима страна.
- Да, Ирак - съгласи се президентът на „Роял Дъч Шел“.
- Исках да кажа, че петролът от Ирак беше просто една абстракция. Всички смятахме, че съществува, но още никой не го беше намерил. Той повдигна вежди. - Но сега, когато находището е открито и очевидно е много богато, нещата ще се променят. Всички ще искат този терен за себе си.
- Какво искате да кажете? Турската петролна компания притежава изключителните права на концесията за иракския петрол. Само ние, основателите на компанията, можем да имаме претенции към него.
- Знам това - каза Хендрик. - Но тази сутрин до мен достигнаха слухове, че американците кроят нещо. Искат целия петрол за себе си и се канят да ни извадят от играта.
Въпреки че бе свикнал с обичайните за продажния свят на петролния бизнес удари, това разкритие смая Калуст.
- Какво?! Но те... те...
- В момента свикваме събрание на всички акционери в компанията, за да обсъдим въпроса с американците. - Посочи стария си бизнес партньор. - Вашето присъствие е задължително.
- По дяволите! - изруга арменецът със стиснати от яд юмруци. - Как е възможно тези идиоти още да не са проумели, че могат да спечелят повече от сътрудничеството, отколкото ако играят по законите на джунглата? Дали те...
- Трябва да уточним нещо прекъсна го нетърпеливо Хендрик. - Ще дойдете на събраниего, нали?
- Разбира се! Някой трябва да постави тези янки на мястото им!
Калуст поде дълга тирада от ругатни по адрес на „Компания за развитие на Близкия изток“, но се спря, щом забеляза, че изражението на събеседника му е все така сериозно. Явно холандецът не му бе казал всичко. Арменецът замълча в очакване Хендрик да изплюе камъчето.
- Пред нас стои и проблемът с данъците за експлоатацията на иракския петрол - каза мрачно президентът на „Роял Дъч Шел“. Сумата е огромна, както знаете.
Като чу, че става дума за данъци, Калуст въздъхна дълбоко. Отдавна обмисляше този проблем. Една от причините, поради които прекарваше толкова време в Париж, и по-специално в хотел „Риц“, бе свързана именно с измъкването от данъците. Присъствието му в Париж можеше да докаже на британските власти, че не живее във Великобритания и да не плаща данъци на правителството на Негово Величество. Същевременно, като живееше в хотел, за френските власти той не беше жител на страната, а турист, което го освобождаваше от данъци и в тази страна. Никой не бе по-хитър от Калуст, когато ставаше въпрос за укриване на данъци. Но както всичко в живота, и това си имаше граници.
- Да, данъците... - промърмори унило той. - Блъсках си главата как да ги избегнем, но в случая с петрола, който експлоатираме, не виждам големи възможности...
Хендрик вдигна показалец.
- Има един начин.
Лицето на арменеца се озари в очакване.
- Наистина ли? Как?
Мъжът от „Роял Дъч Шел“ почука с пръсти по масата, сякаш се колебаеше. Сетне съучастнически се наведе към Калуст.
- Турската петролна компания ще трябва да плати дивидентите в натура. С други думи - в петрол.
Арменецът го погледна неразбиращо.
- В петрол ли? Какво означава това?
- Ако дивидентите на акционерите се изплатят в пари, ще трябва да дадем част и на хазната - каза Хендрик. - Но това няма да се случи, ако ги изплатим в петрол. Ето защо решихме да разпределим печалбата между акционерите по този начин.