- Решили сме? Доколкото си спомням, аз не съм решавал нищо.
- Направихме го ние, останалите акционери в компанията - „Роял Дъч Шел“, „Англо-Персиян“, американците и французите. Имахме събрание, на което...
Калуст гневно го прекъсна насред изречението.
- Имали сте събрание?! - възмути се той, повишавайки тон.
- Без да ми кажете? И сте взели решение, без да се допитате до мен?
- Знаехме, че няма да се съгласите и...
- Можете да сте абсолютно сигурен в това! - прекъсна го отново той с почервеняло от гняв лице. - Не съм съгласен! Не подлежи на обсъждане! Махна с ръка. - И дума да не става! Само това липсваше!
Вече е решено.
- Тогава сега ще решите друго!
- Но, Саркисян, не разбирате ли, че това е единствената възможност да избегнем данъците?
Калуст яростно размахваше показалеца си в знак, че не приема думите на холандеца.
- Не и за моя сметка! Няма да го позволя!
- Трябва да изплатим дивидентите в петрол настоя Хендрик. - Няма друг начин. В противен случай държавата взима огромен дял от печалбата. Това е неприемливо.
- Изплащането в петрол - също. Какво искате да правя с него? Добре знаете, че няма къде да го съхранявам, нито къде да го рафинирам. Не съм петролна компания! Турската петролна компания не може да ми плати в петрол! Дума да не става! В това няма никаква логика!
Холандецът си пое дълбоко дъх. Знаеше, че трябва да прояви търпение; приятелят му все още бе обиден от забежката му със Слава, но тук ставаше въпрос за бизнес и решението вече бе взето. Колкото по-бързо твърдоглавецът насреща му разбереше това, толкова по-добре.
- Вижте, Саркисян - каза той с най-спокойния тон, на който бе способен, - партньорските петролни компании не могат да бъдат ваши заложници, дори вие да не сте в състояние да изтъргувате петрола. Проблемът си е ваш. Като търговец на петрол, би трябвало да го знаете.
Калуст изправи рамене с все още зачервено от възмущение лице и се вторачи в събеседника си. Предателството със Слава го измъчваше и служеше като претекст да се заяжда с приятеля си.
- Как ме нарекохте?
Предусещайки гнева на арменеца, президентът на „Роял Дъч Шел“ се поколеба.
- Моля? Нима съм ви нарекъл по някакъв оскърбителен начин?
Тялото на арменеца силно се разтресе, сякаш бе понесъл най-жестоката обида.
- О, да! Нарекохте ме! Какво казахте, че съм търговец ли?
- Ами... да. Търговец на петрол, не е ли така?
Калуст избухна така, все едно Хендрик бе сипал от споменатата течност в запалена камина. Стовари тежкия си юмрук върху масата и скочи, тресейки се от сляпа ярост. По лицето му се четеше гняв, едва се владееше и изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да строши нещо.
- Как смеете?! - извика той, вън от кожата си, докато размахваше пръст към холандеца. - Как може да ме наричате така?! Аз - търговец на петрол? Аз?! Не ви позволявам, чувате ли? Нс ви позволявам! Да не сте го казали отново! Вие по-добре от всеки друг трябва да знаете, че не може да ме наричате така! Не и мен! Никога повече не го правете, разбрахте ли? Никога повече!
В ресторанта на хотел „Карлтън“ настъпи неловка тишина. Хората от съседните маси се обърнаха към ъгъла до прозореца, а сервитьорът, който буташе количка със сладкиши, замръзна на мястото си, чудейки се какво да прави. Дали двамата клиенти щяха да се сбият? Като видя Калуст така побеснял - нещо абсолютно нетипично за него, сервитьорът си помисли точно това. Само ужасът, изписан по лицето на слисания Хендрик, показваше, че грубите думи нямаше да прераснат в сбиване. Затова бяха необходими двама ядосани мъже, а там имаше само един, готов да избухне и от най-малкото нещо.
- Но... но, Саркисян... - заекна холандецът, който все още не разбираше причината за разразилата се буря. - Не исках да ви обидя. Ако не сте търговец на петрол, тогава какъв сте?
Калуст спря да се тресе толкова бързо, колкото бе започнал. Но това не потуши напрежението.
- Архитект! - изръмжа той. - Аз съм архитект!
По лицето на Хендрик се четеше объркване, докато се чудеше дали приятелят му е полудял, или той самият.
- Архитект ли? - попита изненадано той. - И откога?
- Откакто проектирам бизнеса си като произведение на изкуството - отвърна той все така гневно. - Има артисти, които създават красиви картини, проектират величествени сгради или извайват великолепни статуи. Аз създавам компании, разбирате ли? Аз съм творец, артист! И знаете ли кой е моят шедьовър? Турската петролна компания! Тя е творението на живота ми! Създадох я с гениален талант, манипулирах османците, британците, германците, привлякох вас и „Роял Дъч Шел“, неутрализирах като конкурент и привлякох на наша страна „Англо-Персиян“! Същото направих и с американците, привлякох и французите! Турската петролна компания е шедьовър на предприемаческата архитектура, а артистът, който я създаде, съм аз, ясно ли е? Аз и никой друг! А какво правите вие? Организирате си тайни събрания, за да измислите начин как да ме изритате? Потупа гърдите си с юмрук. - Мен, създателя! - Свали салфетката от яката си и я захвърли на пода, готов да напусне ресторанта. - Само че се лъжете, чувате ли? Много се лъжете! Ще ви покажа аз!