Все пак той разбра заповедта на командира. Щяха да тръгват. Арменецът наистина трябваше да отпътува за Остенде, но в това време? Хората в малката групичка, водена от Калуст, разтревожено се спогледаха. Там бяха мадам Дюпре като негова асистентка, младият адвокат Робърт Кук, който му помагаше, и Крикор, когото искаше да държи далеч от откачената испанка. Реши, че най-добрият начин да го постигне е да въвлече сина си в семейния бизнес. Освен това вече бе крайно време младежът да започне да работи.
- Хайде!
Пасажерите за чартърния полет до Остенде, нает от Калуст, взеха куфарите си и примирени се наредиха на опашка пред вратата. Като водач на групата, Калуст излезе пръв на пистата и се отправи към самолета. Вестникът се развяваше в ръката му, а самият арменец сериозно се замисляше дали е удачно да пътуват. Да продължат ли? Или бе по-разумно да се върнат? От една страна, бе важно да стигнат в Остенде точно в този ден - може би един от най-важните в кариерата му, но и не можеше да пренебрегне мъглата. Щом пътуването със самолет обикновено го изнервяше, какво остава за летене в такова време?
Навън бе студено и четиримата пасажери вървяха по пистата, потънали в мрачно мълчание. Трябваше да напуснат Англия, за да избегнат данъците, в случай че наистина имаше някакво споразумение между останалите акционери на Турската петролна компания. Какво можеше да стори Калуст? Примирено се огледа наоколо. На плаца имаше няколко машини на „Империал Еъруейс“, които напомняха на гигантски задрямали в мъглата птици. Арменецът потръпна от студ, когато се приближи до наетия за пътуването самолет. Беше двукрилен тримоторен „Хендли Пейдж“ - два двигателя от всяка страна между двете крила и един на носа. Колко лек изглеждаше!
Командирът вече беше в кабината - малко пространство без покрив в предната част на самолета. Щом стъпи на стълбичката с треперещи колене и запази равновесие, за да влезе в адската машина, дребничкият поизплашен пасажер заговори пилота.
- В безопасност ли сме, Командире?
Офицерът от „Империал Еъруейс“ се обърна и се усмихна, като посочи към перките на носа.
- Това е двигател „Ролс-Ройс“, господин Саркисян - заяви той, сякаш това обясняваше всичко. - Само запазете спокойствие и ще видите, че ще пристигнем живи и здрави.
Калуст се изчерви, засрамен, че е показал слабост, и послушно влезе в летящата машина, чувствайки се като агне на заколение. Обстановката вътре му напомняше на малка кутия, затова му се искаше да побегне, но овладя нервите си и се настани на мястото си. От двете страни на тесния коридор имаше четиринайсет двойни места. Крикор седна до баща си, а зад тях се настаниха мадам Дюпре и Робърт Кук. Останалите седалки останаха празни, все пак полетът бе частен.
Докато всичко бе спокойно, четиримата пасажери разменяха по някоя и друга дума с престорена безгрижност. От време на време се смееха, за да прикрият страха, който се четеше по разтревожените им лица. Изведнъж се чу ръмжене, самолетът се разтресе и всички млъкнаха. Арменецът пребледня и в опит да овладее надигащата се паника се прекръсти и с треперещи устни зашепна молитва.
След няколко секунди вече се носеха по пистата на „Кройдон“. Усетиха как „Хендли Пейдж“ набира скорост, чуха оглушителния рев на моторите и когато машината силно се разтърси, стомасите на всички се преобърнаха, а сърцата им лудо забиха. Самолетът подскочи и се приземи отново на пистата с глух трясък, сетне отново подскочи и се понесе във въздуха, оставяйки впечатление, че всеки момент пак ще докосне земята. Все пак се задържа и се издигна нагоре. Вече летяха. Въпреки тревогата и изречените молитви, Калуст успя да хвърли поглед през прозореца и видя лондонските къщи, които оставаха далеч долу, докато накрая изчезнаха под сиви разкъсани облаци, които сякаш искаха да скрият града.
Въпреки страховете, които в крайна сметка бяха нормални за всеки самолетен полет, пътуването към Остенде премина изненадващо спокойно. Разбира се, пълните чаши скоч и Bordeaux Villages, поднесени от стюардите, помогнаха на пасажерите да успокоят нервите си, още повече когато от тавана на коридора се спусна проекторен екран, на който прожектираха „Изгубеният свят“ - американски филм за страшни динозаври, който бе пожънал огромен успех в лондонските кина преди няколко години.