В това време Калуст мислеше за последствията от победата на генерал Хан в Персия. Бе ясно, че изключителните права за петрола там ще останат в ръцете на „Англо-Персиян“, тъй като генералът бе стигнал до трона с помощта на британските власти, които покровителстваха компанията на Уилям Дарси, но Калуст щеше да намери начин как да извърти нещата в своя полза. Взе писалката си и започна да записва в тефтера си някои съвети, които възнамеряваше да даде на новия шах относно управлението на персийския петрол. Трябваше да му покаже как „Англо-Персиян“ манипулира приходите от концесията със счетоводни измами, които надуваха разходите и свиваха печалбите, за да намалят по този начин дела, който се пада на Персия. И разбира се, щеше да привлече вниманието му върху цените, на които персийският петрол се продаваше на британците. Това щеше да стъжни живота на конкурентите му...
Няколко часа по-късно кацнаха в Остенде и се отправиха към хотел „Роял Палас“, който бяха избрали за конференцията. Още щом пристигнаха, стана ясно, че там шампанското се лее без ограничения. Въпреки че планираха да си тръгнат същия ден, все пак имаха резервация в хотела и Калуст се оттегли в апартамента си.
- Елате да ме вземете след час - заръча той на мадам Дюпре и затвори вратата.
Настани се и се преоблече. Имаше още малко време, затова излезе на терасата с чаша порто и седна на железен стол да съзерцава плажа. Погледът му се губеше сред разноцветните шатри, пръснати по пясъка, и бурните вълни на Северно море, които заливаха брега. Отново се сети за генерал Хан, но реши да отпъди тази мисъл и нетърпеливо стана и отиде до куфарчето си, за да извади плановете на резиденцията. Подреди листовете върху масичката на терасата. Беше купил три къщи, които образуваха ъгъл между три парижки улици. Идеята бе да ги събори и на тяхно място да издигне истински палат на авеню „Иена“, близо до Триумфалната арка. Въздъхна носталгично, когато погледът му попадна върху симетричните линии, нанесени с размах по проекта. Ах, каква прекрасна къща, помисли си арменецът с неприкрита суета. Неговите рожби, както наричаше предметите от колекцията, събирани през годините, най-сетне щяха да се сдобият с място, където всички ще са подредени под един покрив! Тяхното убежище!
Мислите му бяха прекъснати от звънеца на вратата. Беше мадам Дюпре. Прибра проекта и слезе с асистентката си в салона, където се срещнаха с Крикор и Кук. Четиримата се смесиха с останалите участници в конференцията, усмихваха се и ги поздравяваха.
Разговаряха оживено с Жан-Марк Ерто - стария сенатор, който бе техен семеен приятел и в момента бе президент на Френската петролна компания. Французинът правеше остри коментари по адрес на конкурентите им, които се разхождаха наоколо.
- Я погледнете Дарен - каза подигравателно той. - Надува се като същински пуяк, горкичкият глупак!
- Не се шегувайте с него! - посъветва го Калуст. - Превратът в Персия е благоприятен за британските интереси и той ще спечели.
- Но, приятелю, аз чух, че сте близък с новия шах...
Арменецът махна небрежно с ръка.
- Просто слухове...
Поздравиха Уилям Дарси - президент на „Англо-Персиян“, който им отвърна неочаквано дружелюбно.
- Как сте, Саркисян, стари приятелю!
Стари приятелю? Нямаше съмнение, че новите ветрове, които духаха от Персия в полза на Калуст, бяха достигнали и до Дарси.
Но това нямаше да му попречи да уведоми новия шах за начина, по който „Англо-Персиян“ се възползваха от концесията в страната и злоупотребяваха с наивността на домакините.
Хендрик ван Тигелен се държа по-студено. Освен от екипа си адвокати, президентът на „Роял Дъч Шел“ бе придружен и от своята любима Слава, чиито златни коси омайваха мъжките погледи. Сърцето на Калуст подскочи, щом я зърна. Стори му се по-красива от всякога. Въпреки усилията си да не й обръща внимание, не можа да откъсне очи от нея. Рускинята окончателно се бе разделила с генерал Хан и арменецът се запита дали не се разкайваше, че е останала с Ван Тигелен, след като съпругът й вече бе шах на Персия. Вероятно поради тази причина, а и защото не бе човек, който може да преглътне обидата, Хендрик надменно подмина компанията на арменеца, поздравявайки само французите.
- Е? - учуди се сенатор Ерто. - Какво става? Вече не сте ли приятели?
- Не се тревожете - отвърна просто Калуст. - Ще му мине.
- Хм, но вашият бивш приятел очевидно има прекрасна компания - отбеляза французинът, докато се любуваше на изваяните форми на Слава. - Господи, истинска богиня!