Уолтър Тийгъл се намръщи.
- Не знам дали съм съгласен с тези условия - каза американецът. - Струва ми се, че те са в разрез със свободния дух, който ръководи американския бизнес. Мисля, че трябва да възприемем политика на отворени врати, с други думи да имаме свобода на действие и равни възможности. Всеки може да прави сондажи, където намери за добре, и да печели от откритите кладенци. Така функционира здравият пазар.
Намесата на директора на „Стандарт Ойл Ню Джърси“ предизвика едва забележимото одобрение от страна на Дарси.
- Добре звучи - съгласи се англичанинът. - „Англо-Персиян“ открива петрола в Баба Гургур и само тя ще се възползва от печалбата! Всъщност такива са правилата на свободния пазар.
- А ние можем да правим сондажи, където решим - побърза да добави Тийгъл. - Нашите експерти твърдят, че Месопотамия крие неподозирани възможности и със сигурност има още много петролни полета, които...
Президентът на „Англо-Персиян“ вдигна ръка.
- Един момент! - възкликна той. - Не можете да влизате в Месопотамия, все едно отивате на разходка на „Пикадили“. -Замисли се за момент и добави: - Или във вашия случай „Таймс Скуеър“...
- Свобода на действията - настоя американецът. - Трябва да възприемем политика на отворени врати.
- По решение на Обществото на народите Месопотамия е британски протекторат, сигурен съм, че го знаете. А в британските протекторати управляват... британците!
- Но моля ви! - възрази Тийгъл. - Върти ми се смътната идея, че Америка също е победителка във войната. Не можете да се отнасяте към нас така, сякаш нямаме никакви права!
Американецът и британецът се впуснаха в разпален спор за правата, който бе прекъснат, когато Калуст, по примера на колегата си Дарси, почука с лъжичка по чашата си и ги накара да замълчат.
- Навярно забравяте, господа, че в момента съществува само една компания в света със законното право да експлоатира минералните залежи в района на Ирак, бивша Месопотамия - каза той с равен тон и непроницаемо изражение. - И това е Турската петролна компания.
Тийгъл ядосано удари с юмрук по масата.
- Майната й на Турската петролна компания! - кресна той. - Не монополите движат световната икономика! Възможна е само политика на отворени врати!
- Интересно е да чуеш човек от „Стандарт Ойл Ню Джърси“ да се оплаква от монополите - отбеляза невъзмутимо арменецът. - Нима самата „Стандарт Ойл“ не саботира в продължение на години конкурентите си, упражнявайки монополна политика?
- Не това е темата на срещата ни!
Калуст се усмихна.
- Може би - отстъпи той. - Но връщайки се на въпроса, заради който сме се събрали, си позволявам да повторя, че само Турската петролна компания притежава концесия за експлоатация на съответните територии от бившата Османска империя със съгласието на новото иракско правителство.
- И аз ще повторя - нападна го Тийгъл, като хвърли на арменеца леден поглед, - че всеки може да прави сондажи, където сметне за добре. - Удари по масата, за да придаде по-голям ефект на думите си. - Отворени врати!
Калуст не отговори веднага. Вместо това огледа мъжете около масата, вглеждайки се в лицата на ръководителите на всички делегации, и накрая отново насочи поглед към изпълнителния директор на „Стандарт Ойл Ню Джърси“.
- В такъв случай никой не притежава концесията.
В конферентната зала надвисна тишина.
Думите на арменеца, макар произнесени почти шепнешком, зашлевиха присъстващите и им отвориха очите за реалността. Всеки от тях тихо обмисляше истинското значение на изявлението на арменеца. За добро или за лошо права над концесията за петролна експлоатация на територията на бившата Османска империя имаше само Турската петролна компания. Ако само една от фирмите започнеше да действа против конгломерата, концесията ставаше невалидна. Нима бе възможно нещо толкова елементарно да им убегне?
Неспособен да спори с очевидното и притиснат до стената, Уолтър Тийгъл си пое дълбоко дъх и унило отпусна рамене. Той също бе осъзнал, че сам не може да притежава концесията.
- Господин Саркисян - заговори мрачно той, - в тази невъзможна ситуация вие се държите просто невъзможно!
Калуст запази спокойствие.
- Съжалявам, но това е положението - отвърна просто той.
- Петролната концесия в бившата Османска империя принадлежи единствено на Турската петролна компания. Докато всички не го проумеят, няма да стигнем доникъде. Не можем да рискуваме с политика на отворени врати, защото вратата вече е затворена и ако я отворим отново, ще прекараме години в спорове, ще се изпокараме помежду си, ще навлезем в нови разговори с иракското правителство и нови лобистки игри, които ще ни струват цяло състояние в подкупи и знам ли какво още! Този път ще ни отведе обратно до стартовата линия. - Арменецът замълча, за да даде време на всички да схванат идеята. - Така, вместо да воюваме помежду си, предлагам да си сътрудничим. Това е единственият възможен път.