Тийгъл се обърна към многобройните членове на своята делегация и се посъветва с директорите на другите американски компании. Хората от „Сокони“ и „Гълф Ойл“ изглеждаха особено развълнувани и останалите делегации от време на време успяваха да доловят по някоя и друга дума, като например „невъзможно“ или „неприемливо“, от тихото им шушукане. След петминутен разгорещен спор американците, изглежда, бяха достигнали до обща позиция. Тийгъл отново взе думата.
- Съжалявам, приятели, но не можем да се съгласим - каза той, поклащайки глава. - Смятаме налагането на отворена политика за абсолютно необходимо!
Членовете на останалите делегации завъртяха раздразнено очи. Само Калуст остана невъзмутим.
- Нима не разбирате, че отворените врати ще проточат този процес с години, вероятно десетки години? Истината е, че права за иракската концесия има единствено Турската петролна компания и вие не можете да промените този факт. Концесията е наша само ако сме заедно. Ако се разделим, никой не може законно да експлоатира тези територии.
Американците отново поклатиха глави.
- Проблемът не е в Месопотамия - обясни Тийгъл. - Уговаряме концесии също в Кувейт и Бахрейн. Ако се съгласим Турската петролна компания да бъде изключителен собственик на петрола на цялата територия на бившата Османска империя, губим всичко това. Не можем да го допуснем!
Истинската причина за възраженията на американците най-после стана ясна. Калуст обмисли ситуацията за момент и докато сред членовете на делегациите отново се надигаше шепот, направи знак на служителя на хотела, който бе застанал до вратата на залата. Той се приближи до арменеца.
- В хотела има ли карта?
- Карта ли, господине? - учуди се мъжът. - Ами... разбира се! Имаме няколко.
- Тогава ми донесете една на Турция и Средния изток - помоли той. - Искам също и табло, на което да разпъна картата, за да виждат всички.
Служителят бързо напусна залата и се върна след няколко минути с табло и статив. Постави ги до кръглата маса и разпъна картата.
Калуст бавно се изправи и поиска от хората си нещо за писане. Крикор му подаде червен молив. В този миг шепотът замлъкна и в залата настъпи тишина. Делегатите любопитно наблюдаваха арменеца, който чертаеше дебела червена линия върху картата.
- Това е Османската империя през 1914 година - каза той, когато свърши. - Знам го, защото там съм се родил, живял съм и съм работил. - Махна неопределено с ръката, в която все още държеше молива. - Ако някой знае повече, моля, да заповяда.
Американците се взряха в картата. Червената линия ограждаше Турция, Арабския полуостров и Месопотамия. Бахрейн се намираше извън контура, но не и Кувейт.
Не и Кувейт.
Това означаваше, че петролните компании можеха спокойно да правят сондажи в страните с перспективни терени. Членовете на американската делегация се спогледаха и хората от „Сокони“ и „Гълф Ойл“ прошепнаха нещо на Тийгъл, което останалите не успяха да чуят. Директорът на „Стандарт Ойл Ню Джърси“ кимна и се обърна към останалите делегации.
- При тези условия - заговори тържествено той - отворената врата се затваря.
През залата премина шепот на облекчение. След хиляди перипетии и години на напредък и отстъпление компаниите най-после се споразумяха. Всички станаха и си стиснаха ръцете. Уилям Дарси понечи да повика служителя и да поръча шампанско, но президентът на „Роял Дъч Шел“ го спря. До този момент Хендрик ван Тигелен бе наблюдавал спора мълчаливо, оставяйки Калуст да защити позицията, която най-много му отърваше. Арменецът току-що бе погребал политиката на отворени врати, както искаше Хендрик. Сега бе дошъл ред на арменеца да бъде погребан.
- Господа! - надвика холандецът глъчката в залата. Опасявам се, че остана един неизяснен въпрос.
Всички изненадано замлъкнаха.
- Какво има?
- Имам предвид начина на разпределение на дивидентите. Както навярно си спомняте, решихме те да бъдат изплатени в петрол. - Изгледа провокативно Калуст. - Това е най-добрият начин да избегнем данъците и съм сигурен, че никой няма да го оспори.
Делегатите се взряха в дребничкия арменец в очакване на реакцията му. Чувствайки, че всички го гледат, тъй като въпросът го засягаше пряко, Калуст взе чашата си и отпи глътка вода. После я постави леко на масата и въздъхна.