- Случаят е предаден на адвокатите ми - каза лаконично той. - Съдът ще се произнесе относно схемите, които ощетяват миноритарните акционери и потъпкват правата им. - Той замълча и се втренчи изпитателно в колегите си. - Освен това ще е интересно да разберем какво мисли съдът за игричките, с които искате да избегнете хазната...
- Няма да посмеете!
Калуст хвърли предизвикателен поглед към холандеца.
- Тогава изчакайте призовката си - отвърна спокойно. - Мисля, че е абсолютно незаконно принуждаването на акционер да получи печалбата си в натура, когато той е против това. Щом миноритарните акционери във „Форд“ не получават годишната си печалба под формата на гуми, волани или спирачки, защо аз трябва да ги получавам под формата на петрол? Няма никаква логика. Отлично знаете, че не разполагам със средства за рафиниране и разпределение. Какво искате да сторя с петрола, който ще изсипете пред дома ми? Аз съм миноритарен акционер в Турската петролна компания, не съм петролно дружество! Или ще отмените това абсурдно решение, или съдът ще се намеси и ще въдвори някаква справедливост!
Думите на арменеца предизвикаха смут сред присъстващите, които запротестираха шумно. Най-развълнуван от всички беше Уолтър Тийгъл. С почервеняло от възмущение лице, американецът клатеше глава и въздишаше като бик пред червения плащ.
- Господин Саркисян, вие много усложнявате нещата! - оплака се директорът на „Стандарт Ойл Ню Джърси“. - Наистина прекалено! Не е нужно съдът да си пъха носа в нашите работи!
- Тогава ми платете в пари.
- Нима не разбирате, че държавата ще ни вземе огромен дял от печалбата, ако разпределим дивидентите в пари? Та това е пълен абсурд!
- А вие, господин Тийгъл, не схващате ли, че няма как да използвам хилядите барели петрол, които ще изтърсите пред дома ми! Какво искате да ги правя?
- Не сме виновни, че не разполагате с рафинерия и структури за съхранение и разпространение. Проблемът си е ваш!
- Хайде, моля ви! Откога дивидентите в компаниите се изплащат в натура?
Членовете на отделните делегации засрамено се спогледаха. Ситуацията стигаше до задънена улица, а дребничкият арменец не се даваше. При все това не можеха да понесат мисълта за разпределение на печалбата в пари, щом една голяма част от нея щеше да потъне в държавната хазна. Всички бяха на мнение, че е недопустимо да поднесат на тепсия толкова пари, особено когато можеха да го избегнат. Но освен това съзнаваха, че идеята не беше особено етична и вероятно нямаше да издържи в съда, което щеше да е истинска катастрофа. Как да убедят Калуст?
Възцарилата се неловка тишина бе нарушена от шефа на френската делегация, който до този момент не бе продумал. Прокашля се и се наведе над масата.
- С ваше позволение искам да предложа решение - каза сенатор Жан-Марк Ерто. - Предлагам мосю Саркисян да получи своя дял от петрола и веднага да го продаде на Френската петролна компания.
Калуст се намръщи.
- На каква цена?
- На пазарната цена в момента на продажбата.
Арменецът се обърна към Робърт Кук и сина си, за да се посъветва с тях. Двамата кимнаха, тъй като не виждаха нищо нередно в това решение. Калуст присви очи и обмисли предложението, търсейки слабо място или капан. Все пак отговорът му отне само няколко секунди.
- Съгласен съм.
В конферентната зала се чуха въздишки на облекчение и по лицата на присъстващите се разляха усмивки като пяната на шампанското, които предизвестяваха пристигането на бутилките „Дом Периньон“. Адвокатите получиха нареждания да запишат взетото решение и по масата избухна забързано тракане на машинописни машини.
Докато текстът се оформяше, делегациите се събраха в салона на хотела, за да го отпразнуват. От чашите се лееше шампанско и предприемачите освобождаваха напрежението с нервен смях. Все пак имаха повод. Споразумението за червената линия можеше да се окаже най-важното съглашение в историята на петролния бизнес.
- Приятелю Саркисян! - каза ласкаво Жан-Марк Ерто. - Поздравявам ви!
Арменецът наблюдаваше тържеството, което се вихреше в салона. Хендрик и Тийгъл се прегръщаха като стари приятели, а Дарси сладко си бъбреше с Крикор.
- Погледнете ги - каза той. - Мъжете от петролния бизнес са като котките. Като ги слушаш, никога не знаеш дали се бият, или правят любов...
Президентът на Френската петролна компания се разсмя, развеселен от това сравнение.
- Мисля, че сега се обичат - отбеляза той. - Накрая приятелството винаги печели, не мислите ли?
Калуст се взря в събеседника си. Вярно бе, че господин Ерто му бе помагал в трудни моменти, включително и сега, но той просто не можеше да забрави, че французинът беше заговорничил зад гърба му заедно с другите акционери по въпроса с разпределянето на печалбата. Да не говорим за Хендрик, който заради глупав спор преди седмици очевидно с лека ръка бе захвърлил години сътрудничество и дори приятелство, които ги бяха свързвали по целия път до този тъй важен момент. Или пък Дарси, с когото бяха смъртни врагове, но днес го наричаше „стари приятелю“ само защото Калуст бе близък на новия шах на Персия.