Майкъл изрева:
— Дай ми едно пени!
Тя бръкна трескаво в чантичката си. Той надникна над рамото й:
— Да нямаш скрит микрофон, а? Или някаква аларма?
Тя го изгледа озадачено, сетне прошепна:
— Не. Нали искаше да ти дам едно пени.
Майкъл измънка:
— Е, малко предпазливост не вреди.
Той протегна големите си ръце и жената пусна монетата в дланта му. Той я вдигна над главата й.
— Коя седембуквена дума е написана върху едноцентовите монети?
— Не знам.
— Досети се — подкани я. Тя нервно закърши ръце:
— E pluribus unum. Господ е нашият водач. Не. Съединени щати. О, Господи, не се сещам!
Сетне замърмори някаква молитва.
— Думата зад седембуквения Ейбрахам Линкълн — разясни й Майкъл, без да поглежда монетата. — Думата е гравирана точно зад него, седем букви, като дуло на пистолет, насочено към главата му.
Тя затвори очи и прошепна:
— Не знам.
— „Свобода“ — обясни й Майкъл и хвърли монетата на земята. — Гладен съм като вълк. Какво има за ядене?
Тя спря да плаче.
— Гладен ли си? — Огледа кухнята. — Имам малко печено месо, постна яхния… Хапни, каквото искаш.
Той отиде при масата, седна и разгърна една хартиена салфетка. Тя покри малка част от големия му скут.
— Може ли да стана? — попита жената.
— Ами, как ще ми сервираш, ако не станеш?
Тя отиде бързо в кухнята и се зае с приготвянето на яденето, а Майкъл запя:
— „Защото любя младото момиче, което ми донесе…“
Той млъкна, взе ножа си и отряза парче месо. Постави го заедно с една лъжица желе в розовата чинийка и го побутна към жената.
Тя погледна храната, след това се обърна въпросително към него.
— Искам да изядеш това! — нареди той.
— Аз вече… О, да не би да мислиш, че е отровно?
— Аз не мисля, че е отровно. Аз не мисля, че навън има хайка. Аз не мисля, че си агент на Пинкертън. Малко предпазливост в повече не вреди. Хайде. Стига си се лигавила.
Тя започна да се храни. Сетне се усмихна. Той я погледа известно време, после остави вилицата си.
— Имаш ли мляко?
— Мляко ли? Само обезмаслено. Става ли?
— Искам мляко! — изръмжа той и тя скочи да му го донесе.
Когато жената се върна, той вече ядеше. Майкъл изпи цяла чаша, за да преглътне огромна хапка.
— Работех в един краварник — заяви.
— О, добре. — Тя кимна учтиво. — Сигурно е било много интересно.
— Много интересно, да. Доктор Ричард ми уреди работата.
— Кой е той?
— Той беше мой баща.
— Баща ти е лекар?
— Е — сопна се той, — нямах предвид такъв баща.
— Не, разбира се, че не — побърза да се съгласи тя, когато видя мрачното му изражение.
Той престана да се храни. Тя му каза, че харесва шапката му. Той я докосна и се усмихна:
— И на мен ми харесва. Аз имам коса, но я остригах.
— Защо?
— Не мога да ти кажа.
— Не, не ми казвай нищо, щом не искаш.
— Ако не искам, няма. Не е нужно да ми даваш разрешение за нещо.
— Не съм ти давала никакво разрешение. Не исках да прозвучи така. Просто можеш да си правиш, каквото пожелаеш.
— Сякаш не го знам.
Майкъл изпразни чинията си.
— Искаш ли да хапнеш още?
— Мляко, искам още мляко.
Тя стана да го обслужи и той добави:
— Моля.
Когато взе чашата от ръката й, Майкъл си придаде вид на герой от рекламен клип и заяви:
— Манджа трепач.
Тя се засмя и той се усмихна. Докато Майкъл пресушаваше чашата, жената попита:
— Какво правиш?
— Пия мляко — обясни раздразнено.
— Не, интересувам се какво правиш навън посред нощ. Задава се истински ураган, какъвто не сме виждали от памтивека.
— Какво е „памтивек“? — попита той и подозрително присви очи.
Тя го погледна разсеяно:
— Ами сега си давам сметка, че и аз не знам точно. Означава много отдавна минало време.
— Значи, такъв е изразът, а? Значи е нещо като клише?
— Предполагам.
Той сведе поглед с празни и замъглени очи като чашата в ръцете му.
— Знаеше ли, че „невен“ е пет шести от „гневен“?
— Не, не знаех, но наистина е така. Как ти хрумна?
— Просто така.
Настъпи тягостно мълчание. Най-накрая жената реши да го наруши:
— Какво правеше в този краварник?
Ерекцията на Майкъл не искаше да спада. Членът му го болеше и това започваше да го ядосва. Той бръкна в джоба си и го стисна, сетне стана и се приближи до прозореца.
— Къде е най-близката гара?
— Ами, в Бойлстън, предполагам. На шейсет-седемдесет километра на юг.
— Как се стига дотам?
— Трябва да продължиш на запад по шосе № 315. То ще те заведе право там. Когато влезе в града, пътят става Хюбърт Стрийт и минава точно пред гарата.
— За нула време, а?
— За нула време — съгласи се жената. — Какво ще правиш там?