Тя остана за миг, притиснала лицето си в стъклото. Отдръпна се и се втренчи в неравното, пълно със застинали мехурчета стъкло. Даде си сметка за нещо, за което не се беше замисляла досега — стъклата бяха правени преди два века и половина. Как, запита се Лиз, бе оцеляло това крехко произведение през всичките тези бурни години? Когато отново погледна към двора, фаровете на джипа се бяха загубили. Въпреки това тя остана още дълго време загледана към мястото, където бяха изчезнали.
„Ето ме сега — замисли се удивено, — като една от първите заселнички, загледана в пустошта след съпруга си, който е тръгнал да убие един човек и така да му попречи да убие мен.“
Облакът прах, вдигнат от колите, се разсея и светлините от фаровете им изчезнаха зад едно възвишение далеч на изток. Нощта отново утихна. В небето облаци, носени от запад, закриха бледата луна, която висеше над един скален венец край пустото шосе.
Все още нищо не подсказваше, че се задава буря. Беше абсолютно тихо. И за момент този участък от шосето потъна в пълна тишина.
Сетне Майкъл Хрубек нахлупи скъпоценната си шапка и излезе на средата на шосе № 236. Прибра револвера си в раницата.
ИД…И
Тези букви бавно преминаха през съзнанието му. Знаеше, че са жизненоважни, но значението им все му се губеше. Изчезнаха и оставиха в главата му неприятна празнота.
Какво означаваха? Какво трябваше да прави с тях?
Той остана на асфалта и закрачи в кръг, затърси отговора в объркания си мозък. Какво означаваше това ИД…И? Изпълнен с изгарящ страх, той осъзна, че те замъгляват мислите му. Те: войниците, които го преследваха.
Я да помислим.
ИД-И
Какво може да означава.
Хрубек отново погледна на изток, където бяха изчезнали войниците. Конспираторите! Със своите кучета на каишки, душещи и ръмжащи. Шибаняци! Един мъж в сиво и един в синьо. Един войник от Конфедерацията. И един от Съюза, оня, който накуцваше. Него Хрубек мразеше най-много.
Този беше истински кон-спира-тор, шибан войник от Съюза.
ИД-И
ИДИ
Той си спомни как ги беше измамил и омразата му бавно започна да намалява. Беше стоял едва на десет метра от войниците с револвер в ръка, приклекнал върху една покрита с пръст площадка високо на скалите над тях. Те навлязоха сред тревите и откриха плика, който внимателно бе сложил там. Разтреперан от страх, той чу зловещите им гласове, чу кучетата, шумоленето на тревата.
Хрубек отново видя буквите, ИДИ. Минаха през съзнанието му и изчезнаха.
Спомни си как цветните лампи на полицейската кола започнаха да се въртят. Малко след това войниците се върнаха при колите и онзи, когото мразеше най-много, хилавият шибаняк със сините дрехи, куцият, влезе в пикапа с кучето. Потеглиха с голяма скорост на изток.
Хрубек се сви и допря страната си до влажния асфалт. Сетне се изправи.
— Лека нощ, дами…
Буквите пак се върнаха. ИДИ. Той присви очи и погледна на запад. Не виждаше черната ивица на пътя, а буквите; те бавно спряха да се въртят и започнаха да се подреждат. Като малки войничета.
ИД…7…И
Главата на Хрубек се изпълни с мисли, объркани мисли. Той отново закрачи.
— Ще видя сълзите в очите ви… ИДЖ…7…И
Ето!
Ето! Той се затича натам. Буквите се подреждаха. ИДЖ…74 КИ
Кучетата ги нямаше, а също и конспираторите. И куцият шибаняк, и доктор Ричард, болницата, санитарите… всичките му врагове бяха останали назад. Бе ги измамил.
Майкъл Хрубек и установи, че страхът му е напълно овладян и че мисията му е кристално ясна като съвършен диамант. Той спря и остави един от животинските черепи в основата на стълба, промълви кратка молитва. След това отмина зеления знак с надпис РИДЖТЪН 74 КМ, свърна сред храстите край пътя и забърза на запад.
Втора част
„Индиан Лийп“
9.
Той погалва леко разтворените й устни с една жълта роза.
Гледа я втренчено в очите. Намират се на две стъпки един от друг, достатъчно близко, за да усети уханието й, но не толкова, че да долови топлината от тялото й в студената стая. Тя посяга към него, но той й дава знак да спре. Ръцете й замират във въздуха, но сетне непослушно се вдигат към раменете й и смъкват презрамките на нощницата. Кремавата дреха се свлича до кръста й. Той насочва поглед към гърдите й, но не я докосва, и по негово настояване тя отпуска ръце.
Той вдига две листенца от червеникавокафявата роза, царицата на тъмната оранжерия. Тези са розови. Той ги задържа и ги вдига към очите й, които се затварят бавно. Тя чувства как листчетата галят клепачите й и продължават надолу по страните й. Той отново ги прокарва в кръг по леко разтворените й устни.