На около двеста метра от ресторантчето беглецът бе навлязъл сред нивите.
— Стой — прошепна Хек.
Бяха стигнали тясна обрасла с трева пътека — място, откъдето комбайните навлизаха в полето. Утъпканата следа минаваше през тъмна горичка.
Двамата мъже скъсиха още каишките. Установиха обаче, че вече не се нуждаят от животните. Когато навлязоха на не повече от петдесет метра в горичката, чуха гласа на Хрубек.
Фенъл стисна ръката на Хек и двамата застинаха неподвижно. Хлапето се приведе. Стоновете на безумеца идваха измежду дърветата.
Хек бе толкова възбуден от откриването на Хрубек, че забрави, че е цивилен. Започна да дава на Фенъл и Хлапето знаци с ръце, каквито полицаите използват, когато се промъкват безшумно към целта си. Вдигна пръст пред устните си и посочи към източника на звука, сетне даде знак на Фенъл и Хлапето да вървят напред.
Хек се наведе над Емил и прошепна:
— Седни. Долу.
Кучето се отпусна на земята послушно, но раздразнено, че за него играта вече е свършила. Хек го завърза за един храст.
— Аз иде поема нещата, ако искаш — прошепна непринудено Фенъл, но достатъчно настойчиво, за да му даде да разбере кой командва.
Разбира се, Хек нямаше нищо против да му отстъпи водаческата роля, която впрочем никога не се беше падала на него, но в никакъв случай нямаше намерение да пропуска момента на залавянето — не искаше да оставя и капка съмнение, че наградата се пада на него. Кимна на Фенъл и извади пистолета си.
Хлапето, който с блестящите си очи и големия пистолет в ръка вече изобщо не приличаше на хлапе, се запромъква към северната страна на горичката според указанията на Фенъл. Хек и Фенъл продължиха по пътя. Движеха се бавно; не можеха да използват фенерите си, а под сенките на напомнящите дрипави фусти преплетени клони в горичката беше тъмно.
Стенанията се усилиха. Смразяваха кръвта им.
Когато видя камиона — с дълго полуремарке, — Хек изпита силна тревога: може би стоновете бяха на шофьора, завързан и изкормен от изверга. Може би тези хрипове идваха от дълбока рана в гърдите му. Двамата с Фенъл се спогледаха (явно и на двамата им беше хрумнало едно и също) и продължиха да се промъкват напред.
Сетне Хек видя неясния силует на Майкъл Хрубек — толкова дебел, че изглеждаше направо безформен.
Виеше като обезумяло куче пред пълна луна.
Лежеше на земята и се опитваше да се изправи. Може би бе паднал и с навехнат крак или беше блъснат от тежкия камион.
Може би бе чул кучетата и се преструваше на ранен, може би подготвяше някаква клопка на преследвачите си.
Хлапето се появи от другата страна на полянката, точно срещу Хек и Фенъл; движеше се приклекнал, Фенъл вдигна три пръста. Младият полицай отговори със същото, Фенъл махна предпазителя на пистолета и вдигна ръка над главата си. Един пръст. Два… Три… Тримата мъже изскочиха насред поляната — три пистолета, готови за стрелба, три ослепителни халогенни лъча, насочени към огромното тяло на преследвания.
10.
— Стой!
— Не мърдай!
„О, Дево Марийо! — помисли си Трентън Хек с разтреперани колене. — Какво става тук?“
Безумецът, проснат на земята пред тримата блюстители на реда, се разкрещя като подплашена гарга. Изведнъж се разцепи на две, едната му половина скочи във въздуха, бяла като смъртта.
„Какво става тук?“
Хек насочи фенера си към онази половина от безумеца, която остана на земята… и сега отчаяно търсеше нещо, с което да покрие пищните си гърди.
— Мамка ви, копелета! — закрещя пискливо горната половина на преследвания. — Какво, по дяволите, си въобразявате?
Хлапето пръв се закикоти, Фенъл също избухна в смях и ако не усещаше как наградата му се изплъзва, Хек също щеше да се присъедини към тях. Хилавият мъж, който отчаяно търсеше гащите си, дългият презерватив, полюляващ се от бързо спадналия му член… Е, това бе най-смешното нещо, което Хек виждаше от години.
— Не ме убивайте — пропищя жената.
— Мамка ви — повтори хилавият мъж.
Хек си възвърна доброто настроение и си затананика „Надсвирване с банджо“ от „Избавление“.
Фенъл заговори със строг глас:
— Искам него. Той е поквареният.
— Хайдееее, гуци, гуци, гуци! — подвикна Хек.
Жената отново запищя.
— О, мамка му…
Младият мъж трескаво почна да обува панталоните си.
— Без паника — успокои ги Фенъл и насочи фенера към значката си. — Щатска полиция.