Директорът на болницата се озъби за миг, сетне го увери:
— Мъжете, които го издирват, са опитни следотърсачи с обучени кучета. Ще свършат повече работа от дузина полицаи.
— Той е в Уотъртаун, нали?
— Бил е там. Изглежда, че се е запътил на север. Със сигурност е тръгнал на север.
Отвън се чуха удари от чук. На влизане Оуен бе видял работници да носят талашитени плоскости към няколко големи витрини, зад които явно имаше барче.
— Видели ли са го изобщо? — осведоми се той.
При тези думи антипатията на лекаря видимо прерасна в омраза. Оуен обаче беше адвокат и бе свикнал с това.
— Не бих казал — отвърна Адлър, — но за малко да го хванат.
Оуен вярваше, че най-важното качество на един мъж е поведението му. С коса или плешив, гладко избръснат или с брада, висок или нисък, когато е прав, мъжът вдъхва респект. Сега той погледна лекаря отвисоко. Адлър може наистина да смяташе Хрубек за безобиден — но, от друга страна, все пак беше тук, в неделя през нощта, изпит като самата смърт, както и офицера от щатската полиция до него.
— В Стинсън ли е избягал? — попита Оуен.
Доктор Адлър впери поглед в тавана. Кимна нервно на Хавършам, който заобиколи бюрото и посочи с капачката на химикалката си точното място на картата:
— Ето защо съпругата ви няма от какво да се тревожи. Преследването се води тук. — Той посочи близо до пресечката на шосета № 236 и 118. — Избягал е…
При тези думи лекарят впи поглед в Хавършам. Капитанът замълча за момент, сетне продължи:
— Отклонил се е тук, точно на границата на Стинсън.
— Как е стигнал до Стинсън?
Адлър побърза да се оправдае:
— Станало е леко объркване. Взели са го в транспортната кола вместо друг пациент.
Хавършам с мъка откъсна поглед от лицето на директора и добави:
— След това избягал на двама санитари тук. В Уотъртаун, тук, помолил един тираджия да го закара до Бостън. А докато е бягал, изгубил карта на Бостън. В момента е по шосе № 118.
— Бостън ли? Каква преднина има?
— Само половин час. И нашите хора напредват бързо. До двайсет минути ще са го заловили.
— Сега, ако ни извините — вметна Адлър, — имаме малко работа.
Оуен с огромно удоволствие за пореден път изгледа лекаря, сетне се обърна към полицая:
— Надявам се, че ще бъдете така добър да държите риджтънския шериф в течение на събитията тук.
— Разбира се.
Оуен кимна на полицая и без да удостои с поглед Адлър, излезе. Вече се отдалечаваше по мрачния коридор, когато капитанът излезе от кабинета и го настигна.
— Извинявайте. Може ли един въпрос?
Полицаят не беше дребен човек, но Оуен беше доста по-висок от него, затова Хавършам подтичваше след него и не успяваше да види добре лицето му.
— Да не сте били някъде на къмпинг, когато научихте новината?
— Моля?
— Питам ви, защото сте облечен като за къмпинг. Или за лов.
— Просто облякох някакви дрехи и дойдох.
— Чак от Риджтън?
— Пътят е хубав. Признавам, че не спазвах много ограниченията.
— Можехте да се обадите. — След като не получи отговор, капитанът добави: — Да не би случайно да сте и въоръжен?
Оуен предложи да му покаже разрешителното си.
— Не, не е необходимо. Какво работите?
— Адвокат съм.
— Адвокат, а? — Това явно хареса на Хавършам. — Какъв?
— Занимавам се главно с фирмено право.
— Този доктор има доста лошо мнение за Хрубек. Предполагам, че вие и жена ви също. Този човек може да е престъпник и невменяем, но според закона той не е звяр. Той е човешко същество и ако някой го застреля, това ще е също толкова тежко престъпление, както ако убие свещеник. Вие обаче сте адвокат и няма нужда да ви обяснявам тези неща.
— Нека ви попитам нещо, капитане. Срещали ли сте се някога с Майкъл Хрубек? Заставали ли сте лице в лице с него?
— Разбирам ви много добре, но ви гарантирам, че ако го открием някъде мъртъв, аз лично ще дойда да ви разпитам. Дори затворът да ви се размине, това ще означава край на адвокатската ви кариера.
Оуен се вгледа в спокойното лице на капитана.
— Просто ви предлагам тема за размисъл — добави накрая полицаят.
— Благодаря, капитане. Пожелавам ви лека нощ.
С периферното си зрение Майкъл Хрубек (бягащ сред високи треви) забеляза светлина от фарове по черния път, успореден на главното шосе, покрай което тичаше. Колата се движеше с неговата скорост и той предположи, че го следи. Тя изведнъж спря, зави рязко и се насочи към него.