Тогава Майкъл Хрубек бе на двайсет години; арестуваха го за изнасилване.
Младият мъж учеше в частен колеж в щата Ню Йорк, в район, доста красив в разгара на лятото, но иначе сив и безличен като градчето и нивите, заобикалящи университетския комплекс.
Макар че беше саможив и нямаше точно определени интереси, през първия семестър Майкъл се справяше добре в учението, особено с двата курса по американска история. Между Деня на благодарността и Великден обаче ставаше неспокоен. Не бе в състояние да се съсредоточи и дори най-елементарните задачи го затрудняваха — за кое да учи по-напред, къде да обядва, дали да си измие зъбите, преди да ходи по нужда, или след това. Прекарваше дълги часове в зяпане през прозореца на стаята си.
Тогава бе почти толкова едър, колкото и сега, с дълга къдрава коса, рунтави, сключени вежди и кръгло лице, което за всеобщо учудване изглеждаше добродушно, стига да не се засмее. Когато го правеше, изражението му ставаше злобно. Нямаше приятели.
Затова Майкъл остана изненадан, когато в една мартенска неделя чу тропане на вратата си. Не се беше къпал няколко седмици и почти месец носеше едни и същи дрехи. Никой не си спомняше, най-малкото той, кога за последно е чистил стаята си. Съквартирантът му отдавна бе избягал в апартамента на приятелката си, дезертиране, което дойде много добре на Майкъл, защото беше сигурен, че другият младеж го снима тайно, докато спи. Тази неделя той бе прекарал два часа на бюрото си да чете „Любовната песен на Дж. Алфред Пръфрок“ от Т. С. Елиът.
— Здрасти, Майк.
— Кой е?
Посетителите бяха двама студенти, третокурсници, които живееха в същото общежитие. Майкъл застана на отворената врата и ги загледа подозрително. Те се усмихнаха с престорена добронамереност и се поинтересуваха как е. Той продължи да ги гледа, без да каже нищо.
— Майки, много се преуморяваш. Ела. В читалнята има купон.
— Има и ядене, ела.
— Имам да уча! — оплака се той.
— Не, не, ела… Да се забавляваме. Много бачкаш мой човек. Долу има кльопачка.
Е, Майкъл наистина обичаше да си похапва. Хранеше се обилно по три пъти на ден, а през останалото време постоянно дъвчеше нещо. Освен това бе свикнал да изпълнява желанията на другите хора; ако не го направи, ако им откаже, започваше да се разкъсва от жестока тревога. Какво щяха да си помислят за него? Какво щяха да кажат?
— Може да дойда.
— Хей, страхотно. Идвай с нас!
Майкъл неохотно последва двамата младежи по коридора към общото помещение на общежитието, където кипеше щур купон. Когато минаваха покрай едно тъмно спално помещение, спътниците му спряха и го пуснаха да мине пред тях. Изведнъж се извъртяха и го избутаха в стаята, затръшнаха вратата и я заключиха.
Майкъл изрева от ужас, задърпа отчаяно дръжката. Препъна се, потърси ключа на лампата, но не го откри. Изтича при прозореца, смъкна щорите и тъкмо се канеше да счупи стъклото и да изскочи на двора, когато забеляза, че не е сам. Беше виждал момичето на едно или две събирания. Беше студентка първа година — дебелана с кръгло лице и много късо подстригана къдрава коса. Имаше дебели глезени и носеше десетина гривни около китките си, напомнящи за свински джолани. Беше пияна, просната на леглото и с пола, вдигната чак до кръста. Отдолу нямаше гащи. В едната си ръка държеше чаша, в която имаше портокалов сок с водка. Очевидно бе дошла в съзнание само колкото да повърне и отново беше припаднала.
Майкъл се наведе и я заоглежда. Видът на женски полови органи (първият му сблъсък с интимната анатомия на жената) и вонята на алкохол и повръщано го изпълниха с панически страх.
— Какво правиш с мен? — изкрещя той на безжизненото момиче и отново се хвърли върху вратата; ударът прокънтя в цялото общежитие. В коридора отвън отекна кикот. Майкъл се хвърли на леглото. Паниката стегна гърдите му, от всяка пора на тялото му се лееше пот. След малко съзнанието му изключи и пред очите му притъмня.
Следващото, което почувства, бе грубата хватка на двама мъже от охраната, които го вдигнаха безцеремонно на крака. Момичето, дошло вече в съзнание, дърпаше полата си надолу и пищеше. Панталоните на Майкъл бяха разкопчани и членът му висеше безпомощно, одран и разкървавен от ципа.
Майкъл не си спомняше какво е станало. Студентката твърдеше, че тъкмо си била легнала, имала грип. Когато отворила очи, заварила Майкъл върху себе си, готов да я обладае въпреки отчаяната й съпротива. Извикаха полицията, известиха родителите. Майкъл прекара нощта в ареста под зорките очи на двама много неспокойни полицаи, неподготвени да пазят затворник, който не спира да ги наблюдава и да повтаря, че са „мъртви шибаняци“, ако не му донесат някакъв учебник по история от стаята му.