Преди показанията младият човек я срещнал в коридора и й дал хартиен плик. Вътре имало жълта роза. Бил махнал бодлите и отрязал дръжката, и я бил увил в мокри салфетки. Лиз се разплакала и го целунала по бузата.
— Дълъг ли беше процесът? — попита Колер.
— Не особено — обясни тя.
Адвокатът не оспорил факта, че Хрубек е убил Робърт. Изградил защитата върху невменяемостта на клиента си — Хрубек бил неспособен да разбере, че е извършил престъпление. Според правилото на Макнотън смъртта се превръщала в дело на Господ, съобщи Лиз наученото по време на делото. Адвокатът дори не извикал клиента си на свидетелското място. Представил лекарски доклади и показания, които били прочетени на глас от някакъв чиновник. Всичко било свързано с неспособността на Хрубек да разбере последствията от действията си.
През цялото време лудият седял прегърбен на мястото си, въртял кичури от косата си между дебелите си пръсти, смеел се и мърморел, изписвал лист след лист с дребни разкривени букви. Тогава тя не обърнала внимание на това, но по-късно разбрала, че той изобщо не бил толкова луд, колкото го мислела — вероятно точно по този начин се беше сдобил с името и адреса й.
Хрубек бил обявен за невинен поради невменяемост. Според Раздел 403 на Закона за психичното здраве бил определен за опасно болен и трябвало да остане за неограничен срок в държавна психиатрична болница, като ежегодно се подлага на прегледи.
— И аз си тръгнах от залата. Тогава…
— Ами инцидента? — попита Колер и събра длани, сякаш ръкопляскаше на забавен каданс. — Със стола.
— Стол ли?
— Той скочил върху някакъв стол или маса.
— А, това ли?
Залата започнала да се изпразва. Изведнъж над разговорите на посетителите и журналистите се извисил гръмък глас. Майкъл Хрубек закрещял. Повалил пристава и се качил на стола си. Вдигнал ръце над главата си и белезниците му задрънчали. Закрещял. Очите му срещнали погледа на Лиз и тя застинала. Охраната успокоила Хрубек и един пристав я избутал набързо от залата.
— Какво каза?
— Казал ли?
— Когато беше върху стола. Какво крещеше?
— Мисля, че просто виеше. Като звяр.
— Според вестниците крещял: „Ти си Ева предателката.“
— Възможно е.
— Не помните ли?
— Не, не помня.
Колер поклати глава:
— Провеждах редовна терапия на Майкъл. Три пъти седмично. При един сеанс той каза: „Предателство, предателство. О, тя е осъдена на гибел. Тя седя в онзи съд и сега е осъдена на гибел. Всички тези предателства. Ева.“ Когато го попитах какво има предвид, той се смути. Сякаш бе издал някаква важна тайна. Не искаше да говори повече. Оттогава е споменавал на няколко пъти за предателство. Знаете ли какво може да има предвид?
— Не. Нямам представа. Съжалявам.
— А после?
— След делото ли? — Лиз отпи от силното кафе. — Ами, животът ми се превърна в ад.
След намаляването на журналистическия интерес и изпращането на Хрубек в Марсден Лиз продължила живота, който била водила преди трагедията. Отначално ежедневието й изглеждало почти непроменено — преподаване, неделни посещения на местния клуб с Оуен, гостуване на приятели, работа в градината. Може би последна забелязала, че светът й се разпада.
От време на време пропускала да се изкъпе. Забравяла имената на някои от гостите си. Случвало й се да сведе поглед към пода в коридора на училището и да установи, че си е сложила различни обувки; да преподава Драйдън вместо Поуп и да пише слаби оценки на учениците си за материал, който никога не е преподавала. Понякога на уроци или в обикновен разговор се изправяла пред лица с объркани и смутени изражения и можела само да се чуди какво, за Бога, е изтърсила току-що.
— Имах чувството, че вървя насън.
Оттеглила се в оранжерията сама с нещастието си.
Оуен все по-трудно понасял разсеяността й и двамата започнали да се карат. Той прекарвал все повече време в делови пътувания. Тя все повече се застоявала у дома, излизала само за уроците си. Безсънието й понякога се влошавало: все по-често оставала будна за повече от двайсет и четири часа. Допълнителни трудности й създавала преждевременно овдовялата Дороти. Била мрачна и бледа и два месеца не се усмихнала нито веднъж. Въпреки това запазила самообладание и се справяла доста добре. На няколко пъти Оуен я давал за пример като човек, който преживява смело нещастието.