— Шибана бъркотия! — измърмори един по-млад полицай.
— Хей, я без такива приказки тук — смъмри го цивилен детектив. — Проверете къщата, всички стаи.
— Мисля, че Джо и Мери са в църквата. Благотворителната разпродажба е утре, а той е председател на търга. Чух, че щял да работи до късно. О, надявам се дъщеря им да е с тях. Човече, дано да е с тях.
— Добре, обади им се или изпрати кола. Действайте.
Един полицай влезе и погледна трупа:
— Господи, това е Мати! Мати Селуин. Тя е икономка на Хадънови. Познавам брат й.
Друг нервно отбеляза:
— О, ужас. Какво е това в скута й, това малко бяло нещо?… Боже мили, някакъв череп! На язовец?
— Защо тази нощ? — недоволстваше един полицай. — Бурята ще ни връхлети всеки момент. Мористаун вече е връхлетян от торнадо. Двама са загинали. Чувате ли? Човече…
Оуен стоеше на вратата. Отново погледна касапницата и поклати глава.
— Вие ли се обадихте? — попита детективът и прокара пръсти през прошарената си коса.
Оуен кимна и избърса потта от лицето си. След като се беше обадил на 911, той бе погледнал отражението си на стъклото на прозореца и бе забелязал кал по бузите и челото си. Беше се измил преди идването на полицаите. Въпреки това, след като изтри чело сега с кърпичката си, тя се изцапа. Обясни на детектива за бягството на Хрубек, за велосипеда и как го е проследил дотук.
— Да, предупредени сме за този беглец — потвърди полицаят. — Но мислехме, че е тръгнал на изток.
— Казах им, че не е — възкликна Оуен. — Казах им, че е тръгнал на запад. Никой не ме послуша. Никой не взе нещата насериозно още от самото начало. И вижте какво стана сега…
— Чухме също така, че е безопасен — измърмори мрачно детективът, без да сваля поглед от трупа; сетне се обърна пак към Оуен: — Вие какво общо имате с това?
Той им разказа, че отишъл да види какво прави щатската полиция за залавянето на беглеца, който явно имал зъб на жена му. Докато говореше, си даде сметка, че историята му е малко съмнителна и не се изненада, нито се обиди, когато полицаят попита:
— Може ли да видя документа ви за самоличност?
Оуен му подаде шофьорската си книжка и адвокатската си карта.
— Нали нямате нищо против, ако се обадя за потвърждение?
— Не.
Детективът вдигна телефона и се обади в управлението. След малко кимна и затвори. Приближи се до Оуен и му върна документите.
— Въоръжен ли сте?
— Да.
— Надявам се, имате разрешително, господин Ачисън.
— Да, имам. И четиригодишен боен опит.
Той каза последното, защото детективът беше приблизително на неговата възраст и спокойствието, с което приемаше тази кървава сцена, показваше само едно — участие в много ожесточени престрелки. Детективът присви очи; явно не бе склонен да показва войнишка солидарност.
Един полицай се показа на вратата и втренчен с ужас в мъртвата жена, съобщи на детектива:
— Намерихме нещо, Боб. Следи от мотоциклет. Изглеждат пресни.
Детективът се обърна към Оуен:
— Ваш ли е?
— Не.
Полицаят продължи:
— Намерихме каската на земята. Изглежда…
Полицаят, който бе идентифицирал жертвата, се провикна от хола:
— Каската ли? На Мати е. Тя караше хонда. Струва ми се, че е жълта.
— Накъде водят следите? — поинтересува се детективът.
— Минават зад гаража по една пътека, след това по Сто и шесто. Завиват на юг.
— Сто и шесто шосе ли? — попита Оуен. — Това е пътят за Бойлстън.
— Да. С мотоциклета ще стигне там за четирийсет-петдесет минути.
— Бойлстън е най-близката гара, нали?
Детективът кимна:
— Точно така. Беше ни съобщено, че се е насочил към Масачузетс. Мислеха, че ще върви пеша, но нищо не му пречи да вземе влак. Може да е направил това отклонение за заблуда.
— Има логика.
Детективът заповяда на един униформен сержант да уведоми бойлстънската полиция за убийството и да изпрати две от колите им на юг по шосе № 106. Незабавно. Когато полицаите се заеха с трупа, със сваляне на отпечатъци и правене на снимки, Оуен излезе, обиколи двора и заоглежда следите. Огледа обширните пасбища наоколо, конюшнята и няколкото малки сеновала, преустроени в гаражи.
— Нещо интересно? — подвикна му детективът.
— Не.
— Вижте, господин Ачисън, ще се наложи да дадете показания. И съм сигурен, че господин Франкс, нашият прокурор, ще иска да разговаря с вас.