Капитана Хетнис също видя Рогд. Примигна, намръщи се, после поклати леко глава, сякаш вече ѝ е писнало. Дали от нескрития гняв на Рогд, или от мен, не можах да преценя.
— Флотска капитана — каза тя и погледна към банята, — ако разрешите. Днес е много топло.
— Разбира се, капитана — отвърнах аз и останах на мястото си. Тя стана, поклони се и тръгна по обраслите с мъх каменни плочи към банята. „Мечът на Атага- рис“ я последва на крачка разстояние.
Изминала бе половината разстояние до банята, стигнала бе извитата част на остъклената стена, когато бомбата избухна.
От двайсет и пет години не бях участвала в сражение. Или поне в сражение, което включва експлозии. Но все пак бях отломка от кораб, пълен с обучени войници. Затова, по силата на навик, граден две хиляди години, и без никакво усилие веднага щом регистрирах проблясъка в прозореца на банята и видях стъклото да се пръска на хиляди парчета, които се устремяват шеметно навън, скочих и активирах бронята си.
„Мечът на Атагарис“ едва ли беше участвал в наземно сражение, но въпреки това реагира светкавично, почти колкото мен, включи бронята си и с нечовешка скорост се изстреля между летящите стъклени парчета и своята незащитена капитана. Вълната стъклени отломки връхлетя към нас, помете листа и клонки от дърветата, които хвърляха сянка над плочника, стигна до второстепенния и го събори на земята, капитана Хетнис — под него. Частица от секундата по-късно ударната вълна, понесла малки парчета стъкло, листа и вейки, стигна до мен и се отби от бронята ми. Макар да бе активирала бронята си чак сега, Калр Пет беше в безопасност.
— Дай ми аптечката си — казах ѝ, после ѝ наредих да се обади на бърза помощ и на планетарната служба за сигурност. Чак след това отидох да проверя дали капитана Хетнис е оцеляла.
Пламъци облизваха разбития прозорец на банята. Плочникът беше засипан с отломки и парчета стъкло, които хрущяха под краката ми. Капитана Хетнис лежеше по гръб под тялото на второстепенния. Странна перка стърчеше между плешките му — голямо парче стъкло всъщност, забило се там, осъзнах аз, преди „Мечът на Атагарис" да е вдигнал изцяло бронята си. Реагирал бе бързо, но не колкото мен, а и двамата с капитана Хетнис бяха с двайсетина метра по-близо до прозореца.
Клекнах до тях.
— „Мечът на Атагарис“, какви са нараняванията на твоята капитана?
— Добре съм — изпревари го Хетнис. Опита се да отмести второстепенния от себе си.
— Не се движете, капитана — спрях я рязко, докато отварях аптечката на Калр Пет. — „Мечът на Атагарис“, докладвай.
— Капитана Хетнис получи слабо сътресение, охлузвания и натъртвания, флотска капитана. — Бронята изкривяваше гласа му, а и „Мечът на Атагарис“ говореше с характерната за второстепенните равна интонация, ала въпреки това ми стори, че долавям някакво напрежение. — Извън това е добре, както сподели самата тя.
— Махни се от мен, кораб — каза с раздразнение Хетнис.
— Мисля, че не може — казах аз. — Голямо парче стъкло се е забило в гръбначния му стълб. Деактивирай бронята си, „Мечът на Атагарис“. — В аптечката имаше специално изработен коректив за обща употреба, предназначен да намали кървенето, да спре по-нататъшните тъканни увреди и като цяло да опази нечий живот, докато ранената стигне до квалифицирана медицинска помощ.
— Флотска капитана — каза „Мечът на Атагарис“, — с цялото ми уважение, моята капитана е без броня, а може да има и друга бомба.
— Не виждам какво можем да направим по въпроса, без да убием този сегмент — изтъкнах аз. Макар да бях сигурна, че бомбата е била само една и че взривът е трябвало да убие конкретен човек, а не да нанесе масови поражения. — А и колкото по-скоро се погрижа за сегмента, толкова по-скоро ще го преместим и ще отведем капитаната ти на сигурно място. — Затисната под второстепенния и видимо ядосана от нелепата ситуация, капитана Хетнис се намръщи още повече и ме зяпна сякаш съм проговорила на неразбираем за нея език.
„Мечът на Атагарис“ изключи бронята си. Униформената куртка отдолу беше напоена с кръв около назъбеното стъклено парче, забило се между плешките на второстепенния.
— Колко е дълбоко? — попитах аз.
— Много, флотска капитана — отвърна той. — Лечението ще отнеме известно време.
— Очевидно. — В аптечката имаше и малък нож за отстраняване на дрехите около раната. Извадих го и срязах плата, за да не ми пречи. Поставих коректива върху гърба на второстепенния, възможно най-близо до стъклото, но без да го размествам, което можеше да предизвика допълнителни наранявания. Корективът започна да съска и бързо се разтопи. Щяха да минат няколко секунди (или няколко минути, в зависимост от естеството и тежестта на нараняванията, които корективът срещне по пътя си), преди пациентът да бъде стабилизиран и корективът да се втвърди. След това можехме да преместим „Мечът на Атагарис“ без риск за здравето му.