Огънят в банята се бе разгорял, захранван от красивата дърворезба. Три слуги стояха до централната сграда и зяпаха невярващо. Други излизаха на бегом от къщата да видят какво става. Калр Пет и една от слугите бързаха към нас, помъкнали нещо плоско и широко — „Милостта на Калр“ беше казал на Пет за гръбначното нараняване. Рогд не се виждаше никъде.
Капитана Хетнис ме гледаше все така намръщена изпод „Мечът на Атагарис“.
— Флотска капитана — каза второстепенният, — с цялото ми уважение, нараняването е много тежко и не си струва да бъде лекувано. Моля ви, отведете капитана Хетнис на безопасно място. — Гласът и лицето му бяха безизразни, разбира се, но очите му се пълнеха със сълзи, дали от болка, или от нещо друго, нямаше как да знам. Но можех да се досетя.
— Капитаната ти е в безопасност, „Мечът на Атагарис“ — казах аз. — Не се тревожи за това. — Корективът изглеждаше втвърден. Бръснах го леко с пръст. Следа не остана. Калр Пет коленичи до мен и остави дъската — приличаше на плот от маса. Слугата, която държеше другия край на импровизираната носилка, не знаеше как се местят хора с гръбначно нараняване, затова двете с Калр Пет преместихме „Мечът на Атагарис“ върху плота. Капитана Хетнис се изправи и погледна „Мечът на Атагарис“, който лежеше мълчалив и неподвижен върху носилката, парчето стъкло стърчеше между плешките му. После, все така намръщена, погледна мен.
- Капитана — казах ѝ, след като Калр Пет и слугата се отдалечиха, понесли внимателно носилката с „Мечът на Атагарис“, — трябва да си поговорим с нашата домакина.
16
Взривът бе сложил край на траура ни. Събрахме се в дневната на господарската къща — големият прозорец гледаше към езерото, множеството кресла и табуретки бяха тапицирани в златно и бледосиньо, ниските масички бяха от тъмно дърво, а ламперията по стените беше разкрасена със същата изящна дърворезба, която бе станала жертва на пламъците в банята и вероятно бе дело на някоя усърдна слуга, посветила ѝ години от живота си. На поставка в единия ъгъл беше подпрян висок струнен инструмент с дълъг гриф и четвъртито тяло. Не бях виждала такъв инструмент преди, което вероятно означаваше, че е местна разновидност. На друга поставка в съседство се кипреше кутията с древния чаен сервиз, капакът ѝ беше отворен, за да се вижда по-добре експонатът.
Фосиф стоеше права в средата на стаята, капитана Хетнис — по нейно настояване — беше седнала на стол близо до нея. Рогд крачеше напред-назад в единия край на стаята, докато Фосиф не ѝ каза да седне. Каза го уж с усмивка, но в гласа ѝ се долавяше друго. Рогд приседна на ръба на един стол, без да се обляга.
— Било е бомба, разбира се — казах аз. — Не много голяма, вероятно открадната от строителен обект. Но която я е заложила, е добавила парченца метал, шрапнели, които да убият или осакатят сериозно всяка, оказала се достатъчно близо. — Някои от шрапнелите бяха стигнали до капитана Хетнис, но бронята на второстепенния ги беше отбила. Явно бяха стигнали до тях частица от секундата след онова голямо парче стъкло, забило се между плешките му.
— Аз! — извика Рогд, скочи отново на крака, стиснала ръце в юмруци, и отново взе да крачи напред-назад. — Аз съм била мишената! И мога да ви кажа коя го е направила, няма друго обяснение!
— Един момент, граждана — спрях я аз. — Споменах, че бомбата вероятно е била открадната от строителен обект, защото макар метални парчета да се намират лесно, далеч по-трудно е да намериш експлозив. — И не случайно. Макар че с достатъчно решимост и изобретателност човек може да преодолее почти всички ограничения. — Експлозивите не се търкалят наоколо. Която и да е направила бомбата, или има достъп до такива материали, или познава друга, която има. Това ще ни помогне да разкрием виновната.
— Знам коя е! — настоя Рогд и сигурно щеше да каже още, ако в същия миг не бяха влезли лекарата и районната магистрата.
Лекарата тръгна право към капитана Хетнис.
— Капитана, без да протестирате, моля. Трябва да ви прегледам, за да съм сигурна, че сте добре.
Районната магистрата бе отворила уста да ме заговори, но аз я спрях с жест.
— Лекара, нараняванията на капитаната за щастие са дребни. Второстепенният от „Мечът на Атагарис“, от друга страна, пострада тежко и се нуждае от спешно лечение.