Лекарата изпъчи рамене възмутена.
— Вие лекара ли сте, флотска капитана?
— А вие? — попитах студено. Неизбежно беше да я сравня с медиката от своя кораб. — Ако медицинските ви импланти са включени, несъмнено виждате, че нараняванията на капитана Хетнис се състоят от порязвания и охлузвания. „Мечът на Атагарис“, който има дори по-детайлен достъп до физическото ѝ състояние, вече докладва, че капитаната е добре. Неговият второстепенен обаче има двайсет и шест сантиметрово стъкло, забито в гръбначния стълб. Колкото по-скоро се заемете с него, толкова по-успешно ще е лечението.
— Не добавих, че го знам от собствен опит.
— Флотска капитана — отговори също толкова студено лекарата. — Няма нужда да ми четете лекции по собствената ми специалност. Такова нараняване се лекува трудно и изисква дълъг период на възстановяване. Боя се, че най-разумно би било да се отървете от второстепенния. Знам, че това ще създаде неудобства за капитана Хетнис, но наистина не виждам друг разумен вариант.
— Лекара — изпревари ме капитана Хетнис, — може би ще е по-добре просто да прегледате второстепенния.
— С цялото ми уважение към вас, капитана Хетнис, каза лекарата, — аз не отговарям пред флотската капитана, а само пред себе си, затова разчитам на собствената си преценка и медицинско образование.
— Хайде, лекара — обади се Фосиф, която до този момент беше запазила мълчание. — И флотската капитана, и капитана Хетнис искат второстепенният да бъде лекуван, а капитана Хетнис очевидно е склонна да изчака, докато той се възстанови. Какво лошо има да го лекувате?
Подозирах, че лекарата, както се случва често в подобни домакинства, не просто работи за чаената плантация, а е и клиента на Фосиф. Добруването ѝ зависеше от Фосиф, затова не би могла да ѝ се сопне така, както се беше сопнала на мен.
— Щом вие настоявате, граждана — каза тя с поклон.
— Не си правете труда — казах аз. — Пет. — Калр Пет през цялото време бе стояла до вратата, в случай че ми потрябва. — Иди в града да намериш свястна лекара и по най-бързия начин я доведи да се погрижи за „Мечът на Атагарис“. — Забавянето можеше да създаде проблем, но на тази нямах никакво доверие. Нищо чудно, че полските работници предпочитаха да кървят до смърт, отколкото да се обърнат към нея. Де моята медика да беше тук.
— Да, флотска капитана — отвърна Пет, обърна се кръгом и излезе.
— Флотска капитана — започна лекарата, — казах, че ще...
Обърнах ѝ гръб и погледнах районната магистрата.
— Магистрата — казах с поклон. — Радвам се да се запознаем, макар и при такива неприятни обстоятелства.
Магистратата се поклони, като стрелна с кос поглед лекарата, но каза само:
— Аз също, флотска капитана. Пристигнах толкова бързо, защото вече бях тръгнала насам да изразя почитанията си. Моля приемете съболезнованията ми за загубата си. — Кимнах, в знак че приемам изразеното съчувствие. — Както казахте преди малко, вероятно ще стигнем до виновната, като проследим материалите, от които е била направена бомбата. Служители от сигурността вече оглеждат местопрестъплението. Жалко, банята беше прекрасна. — Последното беше насочено към граждана Фосиф.
— Дъщеря ми не пострада — отвърна Фосиф. — Само това е от значение.
— Бомбата е била за мен! — извика Рогд, която през цялото време бе пристъпвала от крак на крак, едвам сдържайки гнева си. — Знам коя я е заложила! Няма нужда да проследявате каквото и да било!
— И коя е била, граждана? — попитах аз.
— Куетер. Куетер е била. Винаги ме е мразила.
Името беше валскааианско.
— От полските работници? — попитах аз.
— Работи в манифактурата, по поддръжката на сушилните — каза Фосиф.
— Ами — каза магистратата, — ще пратя...
Прекъснах я:
— Магистрата, ако разрешите. Сред хората ви има ли някоя, която говори делсиг?
— Малко, флотска капитана, само по някоя и друга дума.
— Работата е там, че самата аз говоря делсиг добре. — Прекарала бях десетилетия на Валскаай, но това не го споменах. — Нека отида в работническото общежитие и поговоря с граждана Куетер, пък да видим какво ще научим.
— Няма нужда да „научавате“ каквото и да било — настоя Рогд. — Коя друга може да е била? Тя ме мрази открай време.
— Защо? — попитах аз.
— Мисли си, че съм развалила малката ѝ сестра. Тези хора вярват в какви ли не щуротии.
Обърнах се отново към магистратата.
— Магистрата, нека аз отида в работническото общежитие, сама, и разговарям с граждана Куетер. Междувременно вашите хора може да проследят експлозива.