— Доста — отвърнах спокойно. — Но сега не съм тук да убивам. Дойдох сама и невъоръжена. — Протегнах ръце над масата с дланите нагоре.
— Дошли сте ни на гости значи? — От гласа ѝ капеше сарказъм.
— Уви, не — казах аз.
Дядо се намеси в опит да отклони разговора от тази опасна територия:
— Мисля, че сте твърде млада, за да сте участвали в анексирането, дете.
Сведох глава в знак на почитание.
— По-стара съм, отколкото изглеждам, Дядо. — Много, много по-стара. Но никоя тук не би могла да го знае.
— Много сте учтива, признавам — каза Дядо.
— От майка си знам — подхвърли гневната персона отпреди малко, — че войниците, които избили семейството ѝ, също били много учтиви.
— Съжалявам — казах аз в напрегнатото мълчание, което последва. — Дори ако можех да ви дам гаранция, че не аз съм избила роднините ви, това няма да помогне и аз го знам.
— Не сте били вие — каза тя. — Те са живели на друго място, не в Суримто. Но иначе сте права, не помага. — Избута стола си назад, погледна Дядо и каза: — Извинете. Имам работа. — Дядо махна с ръка, че разрешава, и тя си излезе. На прага на вратата се размина с друга. Двайсетинагодишна, една от онези, които ни бяха посрещнали под асмата в деня на пристигането ни. Чертите ѝ подсказваха, че има роднинска връзка с Дядо, макар кожата ѝ да беше по-тъмна. Очите ѝ и ситно къдравата коса, прибрана назад с яркозелен шал, бяха по-светли. Ако се съдеше по напрежението в Стойката ѝ и по пълната тишина, която се възцари в кухнята, именно нея бях дошла да видя.
Изправих се.
— Госпожице Куетер — казах и се поклоних. Тя не каза нищо, не помръдна. — Искам да ви благодаря, задето сте решили да не ме убивате. — Дядо и другите около масата все така мълчаха. Зачудих се дали коридорът отвън не е пълен с подслушвани. Или всички се бяха изпокрили на сигурно място и чакаха да си тръгна? — Ще седнете ли?
Тя не отговори.
— Седни, Куетер — каза Дядо.
— Няма — каза Куетер, скръсти ръце на гърдите си и се втренчи в мен. — Можех да те убия, радчаи. Сигурно го заслужаваш, но Рогд го заслужаваше повече.
Свих рамене и седнах на стола.
— Заплашила е сестра ти, така ли е? — От реакцията ѝ разбрах, че съм сбъркала. — Брат ти. Той добре ли е?
Тя вдигна вежда и килна глава настрани.
— Спасителката на беззащитните. — Гласът ѝ беше отровен.
— Куетер — смъмри я Дядо.
Вдигнах ръка с дланта напред — макар да бях с ръкавици, повечето радчаи биха възприели този жест като особено груб. Но за валскааианите означаваше друго — „Задръж. Спокойно“.
— Няма проблем, Дядо. Знам кога човек се чувства онеправдан. — Една от седящите около масата изсумтя презрително, но друго не последва. Всички останали се престориха, че не са я чули. — Граждана Рогд обича да тормози брат ви. А в някои отношения тя е много умна. Знаела е, че ще направите и невъзможното да го защитите. Знаела е също, че притежавате технически умения. Знаела е, че ако отмъкне експлозиви от някой строителен обект и ви снабди с инструкции за употребата им, вие лесно ще сглобите бомба. Едва ли ѝ е хрумнало, от друга страна, че ще измислите начин да направите бомбата по-смъртоносна. Металните шрапнели са били ваша идея, нали? — Нямах доказателства за това, освен впечатлението си, че Рогд рядко обмисля нещата докрай. Изражението на Куетер не се промени.
— Друго, което не ѝ е хрумнало, е вероятността да използвате бомбата срещу нея вместо срещу мен.
Все така килнала глава и с все същото сардонично изражение, тя каза:
— Няма ли да попиташ как съм го направила?
Усмихнах се.
— Уважаема Куетер. Цял живот общувам с хора, които са дълбоко убедени, че вселената би била по-добро място без мен. Дълбоко се съмнявам, че бихте могли да ме изненадате. И все пак, справили сте се отлично и ако бомбата беше избухнала минутка по-рано, щяхте да успеете. Прахосвате таланта си тук.
— Че как иначе? — Не мислех, че е възможно, но тонът ѝ режеше дори повече отпреди. — Нали тук живеят само суеверни диваци. — Последните две думи ги каза на радчайски.
— Информацията, която ви е била нужна да сглобите бомбата, не е широко достъпна — казах аз. — Ако сама я бяхте потърсили, щяха да ви откажат, а планетарната служба за сигурност щеше да ви погне. Ако сте ходили на училище, щяхте да сте научили наизуст пасажи от свещените книги, малко грижливо редактирана история и кажи-речи нищо друго. Самата Рогд едва ли е знаела нещо повече от това, че експлозивите убиват хора. Детайлите са били ваше дело. — Всъщност вероятно бе мислила по въпроса много преди Рогд да я включи в машинациите си. — Сортиране на чаени листа и поддръжка на машините в манифактурата! Сигурно сте били отегчена до смърт. Ако се бяхте явили на тестовете за пригодност, щяха да ви пратят другаде, където талантите ви биха били по-полезни и където не бихте имали нито времето, нито възможността да обмисляте пакости. — Куетер стисна устни и си пое дъх, сякаш се канеше да отговори. — Но — изпреварих я аз — тогава нямаше да сте тук, за да защитите брат си. — Махнах с ръка в знак че разбирам иронията на ситуацията.