Точно към това се стремях. Нарочно натисках нещата. Но всичко зависеше от правилно подбрания момент. Ако натиснех твърде силно или твърде бързо, резултатите нямаше да оправдаят очакванията ми, а току-виж се оказали и катастрофални. Натиснех ли твърде леко, проточеха ли се нещата, времето нямаше да ми стигне и резултатите отново щяха да са незадоволителни. А аз се нуждаех точно от тези специфични резултати. Амаат, Етрепа, собствените ми Калр — те разбираха позицията на Бо. И ако щях да стъжнявам живота на Бо — защото да стъжня живота на тяхната лейтенанта означаваше да стъжня и техния живот, — трябваше да е с основателна причина, която другите декади да могат да разберат и приемат. Не исках никоя на борда да си мисли, че раздавам наказания без обяснение, заради прищевки, или че без значение колко се стараеш, капитаната винаги може да превърне живота ти в ад. Виждала бях капитани, които управляваха екипажите си по този начин. Екипажите им не бяха от най-добрите.
Ала не бих могла да обясня причините си на никого, не сега. Надявах се, че никога няма да мога. Че никога няма да се наложи. Надявала се бях, от самото начало, изобщо да не се стига до тази ситуация.
На следващата сутрин поканих Сейварден на закуска. За мен закуска, за нея вечеря. Сигурно трябваше да поканя и медиката, която закусваше по същото време, но прецених, че за момента ще ѝ е по-добре сама, от- колкото в моята компания.
Сейварден беше на тръни. Виждах, че иска да ми каже нещо, но не е сигурна дали е добра идея да ми го каже. Или може би не знае как да го каже така, че да не се окаже лоша идея. Отхапа от рибата и се пошегува:
— Не знаех, че се класирам за най-хубавия ти сервиз. — Имаше предвид чиниите, деликатен порцелан с украса във виолетово и синьо. И розовите стъклени чаши за чай — Калр Пет знаеше, че закуската ми със Сейварден не изисква никакви официалности, ала пак не бе събрала сили да прибере новия сервиз и да извади емайлираните ми чаши.
— Вторият по хубост — казах аз. — Извинява ѝ. Най- хубавия още не съм го виждала. — Само при мисълта за най-хубавия сервиз Пет — която стоеше в ъгъла и се правеше, че лъска една излъскана до блясък лъжица — излъчи прилив на гордост. — Разбрах, че имам нужда от хубава посуда, затова поисках лордата на Радч да ми прати нещо подходящо.
Сейварден вдигна вежда: знаеше, че Анаандер Ми- анаай не е неутрална тема за мен.
— Изненадана съм, че лордата на Радч не дойде с нас. Макар че... — Хвърли бърз поглед към Пет.
Не казах нищо, но корабът долови желанието ми и каза на Калр Пет да излезе. Когато останахме сами, Сейварден продължи:
— Тя има кодове за достъп. Може да принуди кораба да направи каквото тя поиска. Теб може да принуди. Нали?
Опасна територия. Но Сейварден не го знаеше, не би могла. Зърнах за миг лейтенанта Тизаруат, все още тревожна и измъчвана от пристъпи на гадене, че и изтощена освен това — не беше спала, откакто я бях събудила преди двайсет часа, — да лежи на пода в банята, пъхнала глава в отвора под извадената решетка да провери мястото, което корабът не можеше да види. Зад нея — също толкова притеснени и уморени — воините от декадата ѝ чакаха присъдата ѝ,
— Не е толкова просто — казах, като пак насочих вниманието си към Сейварден. Отхапах от рибата, макар да ми горчеше в устата, отпих и от чая. — Със сигурност има един останал код за достъп, отпреди. — От времето, когато бях кораб. Когато бях част от декада Еск на „Правдата на Торен“. — Но този достъп се отключва единствено от гласа на тираната. И преди да си попитала — да, тя можеше да го използва, преди да съм напуснала палатата. Каза ми го право в очите, ако си спомняш, но добави, че не иска да го прави.
— Може да го е използвала и да ти е наредила да забравиш.
Вече бях обмислила тази възможност и я бях отхвърлила. Махнах в знак на отрицание.
— Има точка, отвъд която кодовете за достъп не действат.
Сейварден кимна. Когато я видях за пръв път, новоизлюпена лейтенанта на седемнайсет години, истинско бебе, тя не вярваше, че ИИ-то на един кораб може да има чувства, или поне не чувства, които имат значение. И като повечето радчаи приемаше, че мислите и чувствата са различни неща, отделни. Че изкуствените интелекти, които управляват гигантски станции и бойни кораби, са по природа и във висша степен безразлични. Механични. Старите приказки и историческите мелодрами за събития отпреди епохата на Анаандер Мианаай и нейната империя, които разказваха за кораби, съсипани от скръб и отчаяние заради смъртта на своята капитана — това бе останало в миналото. Лор- дата на Радч беше внесла подобрения в дизайна на изкуствените интелекти, отстранила беше този дефект.