— От добро семейство е — добави Екалу, за да запълни мълчанието ми. — Родословното ѝ дърво е дълго колкото ръката ви до рамото. Майка ѝ е втора братовчеда на внучката на клиента на клиента на самата Мианаай, капитана.
И очевидно лейтенантата не пропускаше случай да изтъкне това.
— А капитаната? — Според думите на Анаандер Мианаай липсата на въображение капитана Хетнис компенсирала със старание и лоялност. — Би ли оставила заповеди да се атакува всеки кораб, появил се в системата?
— Едва ли, капитана. Но лейтенантата не е точно... от най-съобразителните. По-силна е в краката, отколкото в главата. — При последното изречение акцентът ѝ се засили едва доловимо. — Ако флотската капитана ми прости...
С други думи, лейтенантата най-вероятно действаше при заповеди, които намекваха, че всеки пристигащ кораб може да представлява заплаха. Трябваше да попитам капитана Хетнис за това, когато я откриех.
Скачването с дока на станция Атоек беше почти автоматизирано. Когато налягането се изравни и Калр Пет отвори вратата на шлюза, двете с лейтенанта Тизаруат се изтласкахме през неприятната граница между безтегловността на совалката и изкуствената гравитация на станцията. Докът беше сив, мърляв и очукан като всички докове на всички станции.
Чакаше ни корабна капитана, неподвижен зад нея стоеше второстепенен. Видях го и ме прониза завист. Преди бях като него. Никога нямаше да бъда такава отново.
— Капитана Хетнис — казах аз, когато Тизаруат се изравни с мен.
Капитана Хетнис беше висока — по-висока от мен с цели десетина сантиметра, — едра и яка. Косата ѝ беше подстригана много късо, по военному, и сребристосива, в ярък контраст с тъмния цвят на кожата ѝ, Проява на суета може би — със сигурност сама беше избрала този цвят, искаше хората да го забелязват, цвета или късата подстрижка. Не всички игли, с които беше накичила предницата на униформената си куртка, имаха гравирани имена, а дори онези, които имаха, не можех да разчета от това разстояние. Поклони се.
— Флотска капитана.
Аз не се поклоних.
— Ще се срещна с губернатората на системата сега — казах студено и делово, като подсилих с една идея старовремския акцент, който се очаква от всяка Мианаа ѝ. — А след това ще ми обясните защо вашият кораб ме посрещна със заплаха за нападение.
— Капитана. — Замълча за миг, опитваше се да запази спокойствие. Свързала се бях със станция Атоек веднага след пристигането ни и отговорът гласеше, че системна губернатора Жиарод е ангажирана с религиозни задължения и няма да се освободи скоро. Същото очевидно се отнасяше за всички висши служители на администрацията. Оказваше се, че по календара на атоеките днес е празник. Някакво местно честване, но достатъчно значимо да парализира цялата станция. Капитана Хетнис знаеше какво са ми казали — че губернатората няма да е на разположение през следващите няколко часа. — Посветените би трябвало да излязат от храма след час или два. — Понечи да смръщи вежди, но се спря навреме. — На станцията ли ще останете, капитана?
Зад мен лейтенанта Тизаруат, Калр Пет, Десет и Осем, както и Бо Девет изнасяха багаж от совалката.
Вероятно това бе породило въпроса на капитана Хетнис. Позабавих се с отговора и тя добави:
— Питам само защото квартирите на станцията са пълни към момента, капитана. Трудно ще е да ви намерим подходящо място.
Вече бях съобразила, че сривът на порталите е пренасочил сериозен трафик насам. В системата бяха пристигнали поне няколко десетки кораба, които не бяха планирали да идват тук, а още повече бяха планирали да я напуснат, но се бяха оказали в капан. Забраната за пътуване през оцелелите портали, издадена от Анаандер Мианаай, още не бе стигнала дотук, но капитаните на много от заседналите в системата кораби сигурно се чувстваха твърде несигурни и изнервени, за да рискуват, поне на първо време, с пътувания през порталите. А пътниците с добри връзки и дълбоки портфейли несъмнено бяха заели малкото хубави квартири на станцията. „Милостта на Калр“ вече се бе обърнал със запитване към станцията и бе получил отговор, че освен ако не бъда поканена да гостувам на системната губернатора в нейното жилище, всички подходящи квартири вече са заети.
Фактът, че евентуалното ми оставане на станцията бе смутило толкова сериозно капитана Хетнис, бе почти толкова интересен, колкото факта, че станцията очевидно бе пропуснала да я уведоми за плановете ми. Или пък на нея не ѝ бе хрумнало да попита.