Изведнъж ми се прииска да се бях прибрала на кораба. Медиката, която беше на вахта, мъмреше една от воините Калр. Лейтенанта Екалу инспектираше работата на своите Етрепи. Сейварден, приседнала на ръба на леглото си, каза:
— Кораб, как се справя флотската капитана?
— Смутена е — отвърна „Милостта на Калр“ в ухото ѝ, — Ядосана. В безопасност е, но както се казва, играе си с огъня.
Сейварден почти изпръхтя.
— Значи всичко е в реда на нещата.
Четири Етрепи, в коридор на друга палуба, подхванаха популярна песен, нестройно и фалшиво.
В трапезарията на Фосиф бебето, което все така стискаше крачола на панталона ми, ревна. Граждана Фосиф и граждана Рогд видимо се изненадаха — явно не бяха усетили, че под масата има дете. Наведох се, взех бебето и го сложих в скута си.
— Денят ти явно е бил дълъг, граждана — казах му сериозно.
Слуга се втурна към мен, грабна врещящото дете и ми прошепна:
— Моля да ни извините, флотска капитана.
-Няма за какво, граждана — казах аз. Притеснението на слугата ме изненада — за разлика от Фосиф и Рогд, всички останали знаеха, че бебето е под масата, и не личеше да възразяват. Всъщност обратното би ме изненадало сериозно. От друга страна, макар да си имах вземане-даване с възрастни радчаи вече две хиляди години, макар да бях виждала и чувала безброй съобщения, изпратени и получени от дома, и макар да имах известен опит с деца и бебета на местата, анексирани от Радч, май за пръв път се озовавах в радчайско домакинство, а радчайските деца изобщо не познавах. Следователно трудно можех да мина за експерт по въпроса кое е нормално и обичайно в този вид отношения.
Вечерята завърши с по чаша арак. Обмислях различни любезни начини да си тръгна, като отведа губернатора Жиарод със себе си, но преди да съм се спряла на някой от тях, пристигна лейтенанта Тизаруат — уж да ми съобщи, че квартирата ни е готова, но според мен се надяваше да хапне набързо в кухнята. Е, не ѝ се получи, но Фосиф, както можеше да се очаква, нареди на слугите да ѝ опаковат малко храна. Лейтенанта Тизаруат ѝ благодари учтиво и се поклони на гостите.
Рогд Денче я претегли с поглед и устата ѝ се кривна в бегла усмивка — развеселена ли беше, или заинтригувана, или усмивката беше знак за презрение? По малко и от трите, предположих. Тизаруат улови погледа на Рогд и изглежда се заинтригува на свой ред. Е, бяха на една възраст и макар Рогд да ми бе неприятна, един контакт между двете можеше да ми е от полза. Можеше да ми донесе информация. Престорих се, че не забелязвам нищо. Същото, забелязах, правеше и Пиат, дъщерята на станционната администратора. Станах и казах многозначително:
— Губернатора Жиарод?
— Да, да — каза губернатората на системата и се изправи. — Фосиф, вечерята беше изключително вкусна, както винаги. Моля те, благодари отново на готвачата си, тя е истинско чудо. — Поклони се. — А и компанията беше чудесна. Но дългът ме зове.
Кабинетът на губернатора Жиарод се намираше от другата страна на булеварда, точно срещу апартамента на Фосиф. Откриваше се съвсем същата гледка към булеварда, но откъм другата страна. Стените бяха покрити с копринени драперии в кремав цвят с шарка на цветя. Ниски маси и столове, икона на Амаат в стенната ниша, с паничка отпред, но без миризма на тамян — но пък губернатората не бе идвала на работа днес, напомних си аз.
Изпратила бях Тизаруат да се прибира с все плячката си — достатъчно храна да засити дори седемнайсетгодишна, че и да ѝ остане, а комплиментите за готвачата на Фосиф бяха напълно заслужени. Освободила бях и капитана Хетнис със заповед да ми докладва на следващата сутрин.
— Седнете, моля, флотска капитана. — Губернатора Жиарод посочи няколко широки тапицирани стола далече от прозореца. — Втриса ме като си помисля какво мнение сте си съставили за нас. Но от самото начало на това... на тази криза, полагам усилия всичко да продължи спокойно и рутинно, доколкото е възможно, разбира се. А и религиозните традиции са особено важни в трудни времена. Мога само да ви благодаря за търпението.
Седнах, след мен седна и губернатората.
— Откровено казано — отвърнах аз, — търпението ми започва да се изчерпва. Но същото важи и за вас, предполагам. — През цялото време, докато пътувахме към Атоек, а и след това, се чудех какво да кажа на губернатора Жиарод. Колко точно да ѝ разкрия. Накрая бях ре- шила да ѝ кажа истината, толкова неразкрасена, колко- то ми беше по силите. — Така. Ето каква е ситуацията... Вече хиляда години две фракции на Анаандер Миана- ай са във вътрешен конфликт една с друга. Всичко това се е случвало зад сцената, скрито от самата нея дори.