Станцията би трябвало да знае разни неща. Най- добре да се обърна към нея, да се оставя на добрата ѝ воля. На теория нито кораб, нито ИИ-то на станция биха могли да направят нещо срещу преките ми заповеди, но аз отлично знаех, от личен опит, колко по-лесен може да е животът ти, ако въпросните кораб или станция те харесват и искат да ти помогнат.
9
Макар Долната градина да имаше ужасна вентилация, а леглото ми да представляваше няколко одеяла на пода, спах добре. Не пропуснах да го спомена на Калр Пет, когато тя дойде да ми донесе чай, защото се виждаше с просто око, че както тя, така и останалите мои воини от „Милостта на Калр“ се гордеят с онова, което бяха свършили, докато аз съм седяла на маса при граждана Фосиф. Успели бяха да почистят няколко от стаите до почти военна безукорност, включили бяха осветлението, поправили бяха вратите, така че да се отварят и затварят нормално, подредили бяха багажа ни и разни кутии в подобие на елементарна мебелировка. Пет ми донесе закуска — още от гъстия чай, дори по-гъст от онзи, който ми бяха сервирали в чайната, безвкусен, но засищащ, — и двете с лейтенанта Тизар- уат се нахранихме в мълчание. Себеомраза изпълваше Тизаруат, чувство, което тя не успяваше да прикрие добре. Доловила го бях още на кораба, но много по- слабо. Задълженията ѝ там, както и изолацията ни по време на пътуването през порталното пространство, ѝ бяха помогнали да не мисли за онова, което ѝ бе сторила Анаандер Мианаа ѝ. И какво аз бях сторила на Ана- андер Мианаа ѝ. Ала сега, на станция Атоек, след като кризата с чистенето и подреждането беше приключила, Тизаруат несъмнено я измъчваха мрачни мисли, не на последно място какво е смятала да направи лордата на Радч след като пристигнем тук.
Бих могла да я попитам. Вече знаех каква е оценката на Анаандер Мианаай за системната губернатора, за постоянно пребиваващите тук кораби и техните капитани. Знаех, че според нея повечето плантаторски къщи мислят основно за чая си и не са пострадали от промените, които лордата на Радч беше наложила през последните сто години. В крайна сметка новоиздигнатите вследствие на политиката ѝ къщи пиеха чай също като старите аристократични фамилии, същото се отнасяше и за човешките воини (освен онези, чиито капитани настояваха воините им да се държат като второстепенни).
Следователно Атоек едва ли би посрещнал с отворени обятия другата Анаандер. А и повечето сражения вероятно щяха да се концентрират около палатите, поне на първо време. От друга страна, една планета винаги е ценен ресурс. Ако войната се проточеше, Атоек рано или късно щеше да привлече нежелано внимание. В игра с толкова големи залози никоя Анаандер не би пропуснала възможността да заложи и тук няколко чипа. Калр Пет излезе от стаята, а лейтенанта Тизаруат вдигна очи от попарата си, сериозни люлякови очи.
— Тя ви е много ядосана, капитана.
— За кого става въпрос, лейтенанта? — Е, имаше предвид Анаандер Мианаай, разбира се.
— Другата, капитана. Тоест, и двете са ви ядосани. Но другата... Ако на някакъв етап си спечели предимство, ще направи и невъзможното да тръгне след вас. Много е ядосана, много. А...
А ставаше въпрос за онази част от Анаандер Мианаай, която се справяше с реакцията си на Гарседдайския геноцид, настоявайки, че е била в правото си да избухне по този екстравагантен начин.
— Да, благодаря ви, лейтенанта. Вече и сама бях стигнала до този извод. — Колкото и да ми се искаше да разбера какво е намислила лордата на Радч, решила бях да не питам Тизаруат за това. Но ето, че тя сама беше повдигнала темата. — Правилно ли предполагам, че имаш кодове за достъп до всички ИИ в системата?
Тя бързо сведе поглед към паницата си. Ужасена и засрамена.