— На Аатр циците, Пиат, понякога си толкова тъпа, да ти го начукам.
Вътрешно, там, където само аз и корабът можехме да видим, Тизаруат реагира с инстинктивно отвращение.
— Пиат — каза тя, — боя се, че граждана Рогд не те оценява по достойнство. Ела и седни по-близо до мен, имам нужда някоя да ме развесели.
Цялата тази размяна на реплики, плюс колебанието на Пиат и фалшивия смях, с който Рогд отвърна: „Само се шегувах, лейтенанта, не се връзвай толкова!“ — ми казаха неприятни неща за отношенията им. Ако бяха от моя екипаж, когато още бях кораб, щях да се намеся по някакъв начин или поне да разговарям със старшата им офицера. За миг се запитах защо станцията не е направила нищо, но после се сетих, че Рогд сигурно внимава къде какво казва. Станцията не виждаше в Долната градина и макар че всички присъстващи несъмнено имаха вградена комуникационна връзка с нея, в момента най-вероятно бяха изключили имплантите си. Това най-вероятно бе и основната причина да се събират тук, а не другаде.
Долу, в собствената ми квартира, Калр Пет каза:
— Капитана. — Зад каменната ѝ външност потрепваше уплаха.
— Няма проблем бе — извика непознат глас някъде иззад нея, в съседната стая. — Голяма съм вече, никого няма да изям! — Акцентът беше странен, наполовина на високо образован радчаи, наполовина нещо друго, нещо, което не можех да определя и което не приличаше на нито един от множеството акценти, които бях чувала през дългия си живот.
— Капитана — повтори Калр Пет. — Преводача Длик. — Запъна се едва доловимо на странното име.
— Преводача? — Никоя не ми беше споменала, че в системата има служитела от преводаческата служба, а и нямаше причина да го споменават, като се замислиш. Излъчих запитване до кораба и той ми показа спомена си отпреди броени секунди как Калр Пет отваря вратата на човек с широки яркоцветни дрехи, каквито носеха хората в Долната градина. Ръкавиците обаче бяха най-обикновени, сиви. Бижута нямаше. Нищо, което да ме насочи към фамилно име или към отдела на преводаческата служба, в който работеше непознатата, нито намек за семейни връзки или служебна позиция. Примигнах да прогоня образа. Станах.
— Нека влезе.
Пет отстъпи встрани и преводача Длик цъфна на прага, ухилена до ушите.
— Флотска капитана! Колко се радвам да ви видя! Резиденцията на губернатората е ужасно скучна. Де да бях останала на кораба си, но казаха, че имал пробойна в корпуса и ако съм останела там, нямало да мога да дишам. Знам ли, не ми звучи като голяма работа, нали? Дишането. — Пое си дълбоко дъх и размаха ръце, сякаш не може да стигне до категоричен извод и това я дразни. — Въздух! Глупаво нещо. Да бях минала без него, но онези настояха.
— Преводача. — Не се беше поклонила на влизане, затова и аз не го направих. И изведнъж ми хрумна ужасно подозрение. — Изглежда, имате предимство пред мен. — Имах предвид предимството на информацията.
Тя изправи рязко рамене, очите ѝ се разшириха от изумление.
— Аз? Предимство? Вие сте онази с многото воини.
Подозрението се превръщаше в увереност. Тази персона определено не беше радчаи. Значи превеждаше за някоя от чуждите раси, с които Радч поддържаше отношения. Но не за тек или за рррррр — срещала бях преводачи при тек, знаех малко и за хората, които превеждаха за рррррр, и новодошлата не приличаше нито на едните, нито на другите. А и този странен акцент...
— Исках да кажа, че вие явно знаете коя съм аз, но аз не знам вие коя сте.
Тя буквално се разсмя.
— Е, естествено, че ще знам вие коя сте. Всички само за вас говорят. Е, не пред мен. Аз изобщо не би трябвало да знам, че сте тук. Нито да напускам резиденцията на губернатората. Обаче скуката ме убива.