— Мисля, че трябва да ми кажете коя точно сте вие. — Но вече знаех. Или поне знаех толкова, колкото ми бе необходимо да знам. Беше от хората, които пресгер си бяха отгледали, за да си говорят чрез тях с Радч. Преводача на пресгер. Анаандер Мианаай беше казала, че от тях я побивали тръпки. А губернатората е знаела, че тази персона е на станцията. Можех да се хвана на бас, че капитана Хетнис също го знае. И именно това пораждаше така необяснимия ѝ страх, че пресгер могат да се появят изневиделица. Запитах се защо е премълчала пред мен за присъствието на преводачата и какво се крие зад този факт.
— Коя съм аз? Точно? — Преводача Длик се намръщи. — Не съм... тоест, току-що казах, че съм Длик, но може и да не съм. Може да съм Цеиат. Или чакайте, не. Не, почти сигурно съм Длик. Почти съм сигурна, че така ми казаха. Че съм Длик. О! Редно е да се представя, нали така? — Поклони се. — Флотска капитана, аз съм Длик, преводача на пресгер. За мен е чест да се запознаем. Така, сега май е ваш ред да кажете нещо любезно — например, че честта е изцяло ваша, — и след това да ми предложите ча ѝ. Но на мен ми писна от чай, да ви се намира арак?
Пратих бързо мълчаливо съобщение до Пет, после поканих с жест преводача Длик да седне — на нещо като пейка, сглобена от кутии и възглавнички и покрита с бродирана кувертюра в розово и жълто, и доста удобна, между другото.
— Е — казах аз, след като седнах срещу нея на друга купчина багаж, заметната с одеяло. — Вие сте дипломата, нали?
До този момент изражението ѝ — с всичките си бързи промени — изглеждаше по-скоро детинско и напълно извън контрол. Сега тя ми показа искрено смущение.
— Всичко обърках, нали? А трябваше да е съвсем простичко уж. Бях на път към дома от Палата Цур, след като присъствах на Новогодишното хвърляне. Ходих по приеми, усмихвах се и казвах: „Поличбите са много благоприятни, новата година ще донесе Правда и Полза на всички“. След известно време благодарих на Хората за гостоприемството им и си тръгнах. Точно както беше по план. Адска досада, от онези, на които големите клечки никога не ходят.
— А после се е сринал портал и се е наложило да промените маршрута си. И сега не можете да се приберете у дома. — Както стояха нещата понастоящем, тя никога нямаше да се добере до пресгерския космос. Освен ако няма кораб, който е способен сам да си генерира портали, нещо, което договорът между хората и пресгер забраняваше изрично — пресгер нямаха право да идват с такива кораби на радчайска територия.
Преводача Длик размаха ръцете си със странните сиви ръкавици. Жестът ѝ, реших аз, изразяваше объркване и нетърпение.
— „Кажи точно каквото ти казахме и нищо няма да се обърка“, така рекоха. Да, ама се обърка, и още как. А за това не казаха нищо. А можеха да го споменат, щото казаха куп други неща. „Ще седиш с изправен гръб, Длик. Не разчленявай сестра си, Длик, не е учтиво. Мястото на вътрешните органи е вътре в тялото, Длик“. — Навъси се за миг, сякаш последното ѝ звучеше особено неизпълнимо.
— Изглежда, има общо съгласие, че вие наистина сте Длик — казах аз.
— Нали? Но не става така, когато си никоя. — Вдигна поглед, когато Калр Пет влезе с две чаши и бутилка арак. — Е, това вече е хубаво! — Взе чашата, която ѝ подаде Пет. После се вгледа напрегнато в лицето на войната. — Вие защо се преструвате, че не сте Човек?
Пет, обзета от ужас и обида толкова интензивни, че дори тя не би могла да проговори, без да издаде чувствата си, замълча и се обърна да ми подаде другата чаша. Взех я и казах спокойно:
— Не бъдете груба към моите воини, Длик.
Преводача Длик се засмя, сякаш съм казала нещо много смешно.
— Харесвате ми, флотска капитана. Когато си говоря с губернатора Жиарод и капитана Хетнис, те само едно знаят — „с каква цел дойдохте тук, преводача“ и „какви са намеренията ви, преводача“ и „наистина ли очаквате да повярваме на това, преводача“. А после — „ще видите, че този апартамент е много удобен, преводача“; „вратите са затворени за ваша собствена безопасност, преводача“; „пийнете още малко чай, преводача“. Не Длик, забележете! — Надигна чашата си и гаврътна възголяма глътка от арака. Позадави се малко от острия вкус.
Питах се колко време ще мине, преди персоналът на губернатората да осъзнае, че преводача Длик я няма. За миг се зачудих и защо станцията не ги е уведомила. Но после си спомних онзи пистолет, невидим за кораби и станции, пистолет, произведен от пресгер. Преводача Длик може и да изглеждаше вдетинена и полумалоумна, но несъмнено бе точно толкова опасна, колкото я виждаха губернатора Жиарод и капитана Хетнис. А вероятно и доста повече. Те, изглежда, я бяха подценили. Тя, изглежда, точно към това се бе стремила.