— А другите от вашия кораб?
— Другите?
— Екипаж? Обслужващ персонал? Пътници?
— Корабът е много малък, флотска капитана.
— Значи ви е било доста тясно, с Цеиат и останалите.
Преводача Длик се ухили.
— Знаех си, че с вас ще се разберем. Ще ми дадете ли вечеря? Ям обикновена храна, между другото.
Спомних си какво беше казала по-рано, в самото начало.
— Много хора ли сте изяли, преди да пораснете?
Нито една, дето не е трябвало да бъде изядена! Макар че — добави тя, смръщила вежди, — понякога ми се иска, един вид, да бях изяла и някоя, дето не е трябвало. Но вече е късно. Какво имате за вечеря? Радчаи- те на станциите ядат адски много риба. Започна да ми писва от риба, честно. О, къде ви е банята? Трябва да...
Прекъснах я.
— Нямам баня. Канализацията не работи. Но пък имаме кофа.
— Е, това вече е нещо друго! Още не ми е писнало от кофи!
Лейтенанта Тизаруат се появи със залитане в стаята точно когато Пет разчистваше масата след вечеря, а преводача Длик казваше съвсем сериозно:
— Яйцата са толкова глупаво нещо, не мислите ли? Така де, редно би било да се превръщат във всякакви неща, а те винаги се излюпват в кокоши пилета. Или някое пате най-много. Или в каквото там са предварително програмирани. Никога не се излюпва нещо интересно, като съжаление, да речем, или средата на някоя нощ от миналата седмица. — Целият разговор по време на вечерята беше от този сорт.
— Повдигате интересен въпрос, преводача — казах аз, после насочих вниманието си към лейтенанта Тизаруат. За последно се бях сетила за нея преди три часа и оттогава тя явно бе изпила значителни количества арак. Залитна и ме фиксира с пиянски поглед.
— Рогд Денче — каза ми Тизаруат, вдигна ръка и посочи някъде настрани, явно с намерение така да подчертае думите си. Не личеше да е забелязала присъствието на преводача Длик, която, от своя страна, я зяпаше с любопитство и леко смръщени вежди. — Рогд. Денче. Е ужасна.
Ако се съдеше по малкото, което бях видяла тази вечер, с граждана Рогд в главната роля, подозирах, че преценката на Тизаруат е точна.
-Капитана- добави Тизаруат. С голямо закъснение.
— Бо — казах остро на войната, която бе влязла след Тизаруат и пристъпяше от крак на крак. — Изведи лейтенантата си оттук, преди да е станала беля. — Бо я прихвана за лакътя и я поведе към вратата. Боях се, че сме закъснели.
— Не мисля, че ще стигне до кофата — обяви тържествено преводача Длик.
— И аз — отговорих. — Но си струваше да опитам.
Фактът, че преводача на пресгер се намира тук, на станция Атоек, беше проблем само по себе си. Колко време щеше да мине, преди господарите ѝ да се запитат защо не се връща? И как щяха да реагират на това, че Атоек, реално погледнато, я е взел в плен, макар и не твърде успешно? И какво щяха да направят, когато си дадат сметка за хаоса в Радч? Вероятно нищо — договорът не правеше разлика между хората, радчаи и нерадчаи, отнасяше се за всички и забраняваше на пресгер да ги наранява. Това оставяше отворен въпроса какво съдържание влагат пресгер в думата „наранявам“, но би трябвало тези езикови проблеми да са избистрени с общите усилия на радчайските и пресгерските преводачи.
От друга страна, присъствието на преводачата и евентуалното внимание на пресгер към системата можеха да се окажат предимство. През последните стотина години пресгер бе започнал да продава висококачествени медицински корективи, значително по-евтини от онези, които се произвеждаха на територията на Радч. Губернатора Жиарод бе казала, че Атоек не произвежда медицински консумативи. А за пресгер щеше да е без значение дали Атоек е част от Радч, или не. За тях щеше да е важно дали Атоек може да плати, и макар че пресгерските идеи за „заплащане“ често биваха доста ексцентрични, не се съмнявах, че ще се спогодим.
И така, защо системната губернатора беше заключила преводача Длик в резиденцията си? И бе пропуснала да ми спомене за това? Можех да се досетя защо го е направила капитана Хетнис — тя се бе познавала с капитана Вел и вероятно се бе повлияла от нейното твърдо убеждение, че вътрешният конфликт на Ана- андер Мианаай е резултат от пресгерска намеса. Бях почти сто процента сигурна, че появата на преводача Длик е съвпадение, но за радчаите съвпаденията не бяха плод на случайност. Амаат беше вселената и всичко, което се случваше, се случваше по волята на Амаат. Божествените намерения можеха да се съзрат чрез грижлив анализ дори на най-дребните, наглед най-незначителни събития. А събитията от последните седмици не бяха нито дребни, нито незначителни. Капитана Хетнис несъмнено е била нащрек за всякакви странни неща и появата на пресгерската преводача я е изправила на нокти. Фактът, че е скрила от мен присъствието на Длик, само потвърждаваше подозренията ми относно позицията на капитаната.