Но губернатора Жиарод? Вечерята в дома на граждана Фосиф и последвалата среща в кабинета на губернатората ми бяха създали впечатлението, че губернатора Жиарод е не просто интелигентна и способна, но и че разбира естеството на конфликта, разединил Анаандер Мианаай — разбира, че този конфликт е резултат от непримирими вътрешни противоречия, а не от външна намеса. Не ми се вярваше да съм сбъркала до такава степен в преценката си. Ала очевидно бях пропуснала нещо, очевидно не разбирах докрай позицията ѝ,
— Станция — излъчих мълчаливо.
— Да, флотска капитана — отговори станцията в ухото ми.
— Моля те, уведоми губернатора Жиарод, че ще я посетя утре сутрин. — И толкоз. Ако станцията не знаеше, че съм научила за съществуването на преводача Длик, и не просто съм научила, а съм разговаряла с нея надълго и нашироко по време на вечеря, излишното споменаване на тези факти само щеше да хвърли в паника губернатора Жиарод и капитана Хетнис. Междувременно аз трябваше да измисля подход към тази внезапно усложнила се ситуация.
Сейварден седеше в командната зала на „Милостта на Калр“ и разговаряше с Амаат лейтенантата от „Мечът на Атагарис“, която, изглежда, също бе на вахта в командната зала на своя кораб.
— Е — тъкмо казваше Амаат лейтенантата и корабът изпращаше думите ѝ право в ухото на Сейварден. — Откъде сте?
— От място, където не си губим времето в празни приказки, когато сме дежурни — отговори Сейварден, но мълчаливо, само към кораба. На глас каза: — Инейс.
— Сериозно! — Видно бе, че лейтенантата от „Мечът на Атагарис“ никога не е чувала за Инейс. И нищо чудно, предвид размерите на радчайския космос, но неведението ѝ с нищо не подобри ниската оценка, която Сейварден вече ѝ бе дала. — Всичките ви офицери ли се смениха? Офицерата преди вас беше приятна. — Екалу (която спеше дълбоко в момента) беше описала бившата Амаат лейтенанта от „Милостта на Калр“ като непоносима снобка. — Но медиката ви изобщо не се държеше дружелюбно. Има доста високо мнение за себе си, ако питате мен. — Медиката седеше в декадната стая на „Милостта на Калр“, мръщеше се на обяда си от скел и чай и беше в сравнително добро настроение.
В много отношения на младини Сейварден беше точно толкова непоносима, колкото бившата Амаат лейтенанта от „Милостта на Калр“. Но Сейварден беше служила на войскови кораб, а това означаваше, че е участвала в истински битки и знае кое е важно, когато става въпрос за лекари.
— Вие не трябва ли да се оглеждате за вражески кораби?
— О, корабът ще ми каже, ако засече нещо — отвърна с усмивка лейтенантата от „Мечът на Атагарис“. — Онази ваша флотска капитана е много страшна. Е, сигурно такава и трябва да бъде. Нареди да се приближим към станцията. Така че ще сме си комшии, поне за известно време. Трябва да се съберем да пийнем ча ѝ.
— Флотската капитана не е чак толкова страшна, когато не заплашват да ѝ унищожат кораба.
— О, това ли? Беше недоразумение. Веднага след като се идентифицирахте, всичко се изясни. Нали не мислите, че ми има зъб заради това?
На станция Атоек, в Долната градина, Калр Пет прибираше чинии и чаши в съседната стая и се оплакваше на Осем от внезапната поява на преводача Длик. В друга от стаите Бо събуваше ботушите на припадналата Тизаруат. Казах на кораба:
— Екалу не е преувеличила за Амаат лейтенантата на „Мечът на Атагарис“.
— Така е — отвърна „Милостта на Калр“. — Не е преувеличила.
*
На следващата сутрин, докато се обличах — вече си бях обула панталона и закопчавах ризата си, но още бях по чорапи, — чух викове откъм коридора и един глас, който ме викаше спешно:
— Флотска капитана! Флотска капитана!
Корабът ми показа — през очите на войната Калр,
която стоеше на пост в коридора — някакво дете на се- дем-осем години с провиснали ризка и панталони, без обувки и без ръкавици.
— Флотска капитана! — крещеше настоятелно детето, без да обръща внимание на лостовата.
Грабнах ръкавиците си, излязох бързо в антрето и през вратата, която Пет ми отвори по мой знак.
— Флотска капитана, госпожо! — каза детето, все още високо, макар да стоях пред него. — Елате веднага! Някоя отново е рисувала по стената! Ако онези трупни войници го видят, ще стане лошо!