— Не нося аптечка, флотска капитана — каза един от второстепенните на „Мечът на Атагарис“. — Това не е бойна ситуация, а тази станция има медицински центрове. — Аз също нямах медицински консумативи у себе си, разбира се. Бяхме си донесли корективи, такъв беше редът, но те още бяха прибрани в багажа ни три нива по-долу. Ако куршумът беше засегнал бъбречната артерия на преводачата — което изглеждаше напълно възможно предвид местоположението на раната, — тя щеше да изкърви до смърт за броени минути и дори да излъчех заповед до някоя от моите Калр, тя нямаше да пристигне навреме с коректива.
Въпреки това излъчих заповедта и притиснах с ръце раната на преводача Длик. Това едва ли щеше да помогне, но какво друго можех да направя?
— Станция, прати медиците, за бога! — Вдигнах поглед към „Мечът на Атагарис“. — Донеси ми пашкул. Бързо!
— Няма пашкули наблизо.
Собственицата на чайната — тя май беше единственият човек, задържал се в околността, след като бе видяла нацапания с боя лозунг на стената, — извика от прага на заведението си:
— Тук бърза помощ не идва.
— Молете се този път да дойде.
Натискът, който оказвах с ръцете си, беше намалил кръвоизлива, но не можех да направя нищо за вътрешното кървене, а дишането на преводачата ставаше все по-плитко и неравномерно. Значи губеше кръв по-бързо, отколкото се виждаше с просто око. Долу, на трето ниво, Калр Осем отваряше куфарчето, в което държахме медицинските корективи. Беше се втурнала да изпълни заповедта моментално, действаше бързо, но не мислех, че ще дойде навреме.
Все още притисках напразно гърба на преводачата, тя лежеше по очи на земята и дишаше трудно.
— Мястото на кръвта е в артериите ти, Длик — казах аз.
Тя издаде едно слабовато „ха“.
— Казах ти... — Замълча да си поеме накъсано дъх. — Дишане. Глупаво.
— Да, дишането е глупаво и досадно, но ти продължавай да дишаш, Длик. Направи ми тази услуга.
Не ми отговори.
Когато Калр Осем пристигна с аптечка, а капитана Хетнис се появи на бегом в коридора, следвана от две медики и второстепенните от „Мечът на Атагарис“, които мъкнеха пашкул, вече беше късно. Преводача Длик беше мъртва.
11
Стоях на колене до трупа на преводача Длик. Босите ми крака, коленете ми, ръцете, с които още притисках раната, маншетите на ризата ми, всичко беше в кръв. Не за пръв път подгизвах в чужда кръв. Кръвта не ме плашеше. Двамата второстепенни от „Мечът на Атагарис“ стояха пасивни и неподвижни, след като бяха оставили на пода пашкула, който напразно бяха домъкнали отдалеч. Капитана Хетнис стоеше намръщена и озадачена, сякаш не разбираше докрай случилото се. Изправих се да направя място на двете медики, които се заеха без бавене с преводача Длик.
— Граж... флотска капитана — каза едната от тях след минутка. — Съжалявам, но нищо не можем да направим.
— То пък кога ли сте могли — обади се собственицата на чайната, която още стоеше на прага на заведението си. Лозунгът се мъдреше на няколко метра от нея. Това беше проблем. Но не, подозирах, проблемът, за който го мислеше капитана Хетнис.
Свалих ръкавиците си. Бяха напоени с кръв, ръцете ми лепнеха. Скъсих разстоянието до капитана Хетнис с няколко бързи крачки, по-бързо, отколкото тя би могла да се дръпне, и стиснах предницата на униформата ѝ с окървавените си ръце. Довлякох я до трупа на преводача Длик, двете медики се разбягаха като пилци, и преди Хетнис да е възстановила равновесието си или да ми е оказала някаква съпротива, я съборих върху тялото. Обърнах се към Калр Осем.
— Доведи жреца — казах ѝ. — Не ми пука коя, стига да извършва пречиствания и погребални ритуали. Ако ти каже, че не ходи в Долната градина, уведоми я, че може да дойде по свое желание, или по принуда, но във всички случаи ще дойде.
— Да, капитана — отвърна Осем и тръгна на бегом да изпълни заповедта.
Междувременно капитана Хетнис бе успяла да се изправи с помощта на един от своите второстепенни.
— Как се стигна до това, капитана? Предупредих ви да не използвате насилие срещу граждани, освен ако не е крайно необходимо. — Преводача Длик не беше граждана, но второстепенните не го бяха знаели, когато я простреляха.
— Флотска капитана — каза Хетнис. Гласът ѝ трепереше, било от гняв, задето съм я съборила върху трупа, било от нерви. — „Мечът на Атагарис“ е изпратил запитване до станцията и тя е отговорила, че няма информация за тази персона, че тя няма проследяващо устройство, следователно не е граждана.