— И това е достатъчно основание да се стреля по нея, така ли? — попитах аз. Само дето, в интерес на истината, и аз бях следвала абсолютно същата логика безброй пъти. Логика толкова желязна за някой като „Мечът на Атагарис“ — за някой като мен, — че сегашното ми аз не бе допуснало и за миг възможността „Мечът на Атагарис“ да стреля тук, на цивилна станция, станция, която от векове беше част от Радч.
А би трябвало да го допусна. Носех отговорност за всичко, което се случваше в рамките на юрисдикцията ми.
— Флотска капитана — отвърна капитана Хетнис, възмутена дотолкова, че дори не полагаше усилия да скрие възмущението си. — Неоторизирани персони представляват потенциална опасност за...
— Това — казах аз бавно, с натъртване на всяка дума, е пресгерската преводача Длик.
— Флотска капитана — каза станцията в ухото ми. Бях оставила връзката си със станцията отворена и тя бе чула разговора дотук. — С цялото ми уважение, грешите. Преводача Длик е в апартамента си в резиденцията на губернатора.
— Провери отново, станция. Изпрати някоя да погледне. Капитана Хетнис, считано от настоящия момент нито вие, нито второстепенните ви, нито членовете на екипажа ви имате право да носите оръжие на територията на станцията, при никакви обстоятелства. Нито ще влизате в Долната градина без мое изрично нареждане. Вар от „Мечът на Атагарис“ и тяхната лейтенанта ще се върнат на „Мечът на Атагарис“ с първата възможна совалка. Не искам — отворила бе уста да възрази — да чувам и една дума от вас. Вие съзнателно сте прикрили от мен жизненоважна информация. Застрашихте живота на всички тук. Ваши воини причиниха смъртта на дипломатическа представитела на пресгер. Опитвам се да измисля някаква причина защо да не ви застрелям тук и сега. — Всъщност имаше поне три основателни причини — двамата въоръжени второстепенни до Хетнис, както и фактът, че в бързането си бях оставила собственото си оръжие в квартирата, три нива по-долу.
Обърнах се към собственицата на чайната.
— Граждана. — Коства ми допълнително усилие да не прибягна до равния си глас на второстепенен. — Ще ми донесете ли чаша чай? Още не съм закусила, а днес очевидно ще трябва да постя.
Тя се обърна мълчаливо и влезе в чайната.
Докато чаках чая си, пристигна губернатора Жиа- род. Хвърли един поглед на мъртвата преводача Длик, премести го за миг върху капитана Хетнис, която стоеше онемяла и омазана с кръв до своите второстепенни, пое си дълбоко дъх и каза:
— Флотска капитана. Мога да обясня.
Погледнах я. После се обърнах към собственицата на чайната, която излезе с голяма чаша чай и я остави на пода на метър от мен. Благодарих ѝ и пристъпих да си взема чая. Отпих, стиснала чашата с голи окървавени ръце. По лицата на капитана Хетнис и губернатора Жиарод пробяга отвращение.
— Ето какво ще стане — казах аз, след като изпих половината от гъстия чай. — Ще има погребение. И да не чувам, че трябвало да го запазим в тайна, или че, ако се разчуе, ще предизвика паника по коридорите. Погребение ще има, с приношения и всичко останало, както си му е редът, плюс период на траур за всички служители в администрацията на станцията. Ще запазим тялото в пашкул, така че когато пресгер дойдат за своята преводача, да си я вземат и да правят с трупа каквото там правят със своите мъртви. Междувременно „Мечът на Атагарис“ ще ми каже кога за последен път е видял тази стена без надписа, а станцията ще ми даде списък на всички, които са спирали тук след това. — Станцията не би могла да види коя е написала лозунга на стената, но лесно можеше да проследи движението на всички обитатели на станцията, а едва ли много хора бяха спирали на това конкретно място в краткия интервал от време, за който ставаше въпрос.
— Ако флотската капитана ми прости — осмели се да ме заговори капитана Хетнис, което бе проява на истинска смелост от нейна страна. — Това вече е направено и службата за сигурност е задържала извършителата.
Вдигнах вежда. Изненадана. И скептична.
— Службата за сигурност е задържала Рогд Денче?
Беше ред на капитана Хетнис да се изненада. Дълбоко.
— Не, капитана! — протестира тя. — Не знам как сте стигнали до извода, че граждана Рогд би направила нещо такова. Не, капитана, може да е била единствено Сирикс Одела. Тя е минала оттук на път за работа тази сутрин и е спряла до стената, съвсем близо до нея, за петнайсетина секунди. Предостатъчно да надраска това.