Отговори губернатора Жиарод:
— Изнасят ги в някой коридор извън Долната градина и ги оставят там.
— Отвратително — измърмори капитана Хетнис.
— А какво друго да направят? — попитах аз. — Тук нямат необходимото оборудване. Медики не идват, нито жреци. — Погледнах старшата жреца. — Права ли съм?
— Тук не би трябвало да има хора, флотска капитана — отвърна тя надменно и хвърли поглед към губернатората.
— О, как можах да забравя. — Обърнах се към Калр Пет, която се бе върнала заедно с жреците. — Този пашкул функционира ли?
— Да, капитана.
— Тогава с капитана Хетнис ще сложим преводачата в него. След това вие — посочих жреците с жест, който, предвид голата ми ръка, беше изключително обиден, — ще направите каквото е необходимо.
Двете с капитана Хетнис двайсет минути се михме със светена вода, казвахме молитви, пръскаха ни със сол и ни опушваха с три вида тамян. Това не ни изчисти напълно от нечистотата, само я отстрани в достатъчна степен, за да ходим по коридорите или да пребиваваме в стая, без някоя да се развика за жреца. Воинската баня с молитва можеше да свърши същото, че и повече, откровено казано, но едва ли би задоволила мнозинството от жителите на станция Атоек.
— Ако започна пълния традиционен траур — изтъкна губернатора Жиарод, след като аз и капитана Хетнис приключихме с пречистването и се облякохме в чисти дрехи, — две седмици няма да мога да влизам в кабинета си. Същото важи и за останалата част от администрацията. Но иначе съм съгласна, че за някои хора пълен траур се полага. — Докато ритуалът с нашето пречистване течеше, губернатората бе овладяла страховете си и отново изглеждаше сравнително спокойна.
— Да — казах, — вие и подчинените ви ще влезете в ролята на далечни братовчеди. Аз и капитана Хетнис ще се правим на близки роднини. — Капитана Хетнис никак не изглеждаше доволна от тази перспектива, но не беше в положение да възрази. Пратих Калр Пет да донесе бръснач — с Хетнис трябваше да си обръснем главите за погребението, — както и да поръча мемориални игли при някоя бижутера.
— Така — казах на губернатора Жиарод, след като Пет се отдалечи, а капитана Хетнис тръгна към квартирата ми да се подготви за предстоящия пост, — искам да знам всичко за преводача Длик.
— Флотска капитана, това едва ли е най-подходящото място да...
— Не мога да дойда в кабинета ви. — Би било истинско богохулство да го направя толкова скоро след като смърт на близка ме е поставила в пълен траур, който изискваше да постя в дома си. Погребението на пресгерската преводача трябваше да мине по всички правила. — А и тук сме сами в момента. — Собственицата на чайната се беше прибрала вътре и не я виждахме. Жреците се бяха омели в първия възможен момент. Второстепенните от „Мечът на Атагарис" бяха оставили на мен поддържането на реда в Долната градина. Двете ми воини от „Милостта на Калр“, които стояха наблизо, не се брояха. — А и именно идеята да пазите в тайна присъствието на преводачата доведе до тази катастрофа.
Губернатора Жиарод сведе глава в знак на поражение.
— Пристигна с първата вълна пренасочени кораби. — Кораби, които съседните системи бяха пратили тук било с надеждата, че така корабите ще намерят алтернативен маршрут към оригиналните си дестинации, било защото собствените им възможности да ги приютят се бяха изчерпали. — Пътуваше сама в миниатюрен едноместен куриерски кораб, не по-голям от совалка. Не знам даже къде е складирала достатъчно въздух да ѝ стигне за пътуването. А онзи момент беше... — Размаха ръце да опише безсилието си. — Не можех да се свържа с палатата за съвет. Хвърлих личбите. Насаме. Резултатът беше смущаващ.
— Разбира се. — Всички радчаи приемаха съвпаденията с голяма доза съмнение. Нищо, дори най-дребните неща, не е резултат единствено на случайност. Следователно всяко събитие е потенциален знак за божествени намерения. Същото, но в много по-голяма степен, важи за необичайните съвпадения. — Разбирам тревогата ви. Бих казала дори, че до известна степен разбирам желанието ви да ограничите движението на преводачата и да скриете присъствието ѝ от жителите на станцията. Не това ме притеснява. Притеснява ме, че скрихте от мен тази тревожна и потенциално опасна ситуация.
Губернатора Жиарод въздъхна.
— Флотска капитана, до мен стигат всякакви слухове. Всичко, което се говори на тази станция, а и в цялата система, рано или късно стига до моите уши. Когато поех губернаторския пост, още от първия си ден на тази позиция, чувам слухове за диверсия, за външно въздействие.
— Не съм изненадана. — Радчаите открай време мрънкат, че транспортираните от анексираните светове и „пресните“ граждани носят със себе си нецивилизовани обичаи и светогледи, които подкопават основите на истинската цивилизация. Самата аз слушах тези дивотии вече две хиляди години. Положението в Долната градина несъмнено бе наливало масло в тези слухове.