— Неотдавна — каза губернатора Жиарод с унила усмивка — капитана Хетнис намекна, че пресгер внедряват свои агенти по високите места с цел да ни унищожат. Логичните заподозрени бяха пресгерските преводачи, защото не се различават съществено от истинските хора, а преводаческата служба е в постоянен контакт с тях.
— Губернатора, вие сте разговаряли с преводача Длик, нали? Лично?
Тя махна с ръка.
— Знам какво имате предвид, флотска капитана. Но от друга страна, преводачата очевидно е успяла да се измъкне незабелязано от заключена и охранявана стая в моята резиденция, сдобила се е с дрехи и се е разхождала свободно под носа на станцията. Да, от разговор с нея те заболява главата, достатъчни са няколко изречения, за да разбереш, че е различна, че не може да е радчаи. Но очевидно е била много по-способна и съобразителна, отколкото даваше да се разбере. А част от уменията ѝ са доста стряскащи. Никога не съм давала ухо на слуховете, че пресгер, които не ни закачат вече толкова време, от договора насам, и които са толкова различни от нас, сега изведнъж са започнали да проявяват интерес към делата ни. Но после преводача Длик се появи непосредствено след сриването на порталите, а ние бяхме загубили връзка с Палата Омоу, а...
— А капитана Хетнис е говорила за внедряване на пресгерски агенти по високите места. На най-високото място. После се появявам аз, братовчеда на Анаандер Мианаай, появявам се тук и ви разказвам как лордата на Радч се сражава сама със себе си за бъдещето на Радч, а официалното ми досие видимо не съответства на истината. И изведнъж на вас ви става трудно да пренебрегнете иначе крайно налудничавите слухове за пресгер.
— Нещо такова.
— Губернатора, можем ли да приемем, че каквото и да се случва другаде, единственото нещо, което ние с вас следва да направим и което имаме силите да направим, е да осигурим безопасността на хората в тази система? И че без значение дали лордата на Радч е раздвоена, или не, това би била единствената смислена заповед, която бихте очаквали от нея?
Губернатора Жиарод размишлява върху думите ми в продължение на шест секунди.
— Да. Да, права сте. Само дето, флотска капитана, ако се наложи да внесем медицински консумативи, това вероятно би означавало да си имаме работа с външни източници. Като пресгер.
— Сега вече разбирате — казах с хладен тон — защо е било лоша идея да криете преводача Длик от мен. — Тя кимна в знак на потвърждение. — Вие не сте глупава. Или поне така смятах доскоро. Признавам, че след като разбрах за присъствието на преводача Длик, вече не съм толкова сигурна. — Тя мълчеше. — Така, преди да започна официално траура си, има нещо друго, за което трябва да се погрижа. Искам да разговарям със станционна администратора Целар.
— За Долната градина? — предположи губернатора Жиарод.
— И за това, и за други неща.
В хола на апартамента ми, на четвърто ниво в Долната градина, след като отпратих своите Калр и с Тизаруат останахме сами, ѝ казах:
— Ще трябва да прекарам следващите две седмици в траур. Което означава, че ръцете ми ще са вързани, няма да мога да върша никаква работа. През това време лейтенанта Сейварден ще поеме командването на „Милостта на Калр“. А ти ще отговаряш за нещата тук, в домакинството.
Събудила се бе с тежък махмурлук. Чаят и лекарствата бяха облекчили страданията ѝ, но само отчасти.
— Да, капитана.
— Тя защо е оставила това така?
Тизаруат примигна. Намръщи се. После разбра какво я питам.
— Капитана. Не е чак толкова голям проблем. Освен това е добре да имаш място, където... където можеш да правиш разни неща и те да останат в тайна. — Вярно. Такова място би било от полза за всяка част от лордата на Радч, помислих си, но премълчах извода си. Тя така или иначе беше наясно. — А и в действителност, капитана, хората тук са се справяли доста добре, преди да се появи капитана Хетнис.
— Справяли са се добре, така ли? Без вода, без бърза помощ и без власти, които да дръпнат юздите на Хетнис?
Тя сведе очи към пода. Засрамена. Унила.
После вдигна глава.
— Намират вода отнякъде, капитана. Отглеждат гъби. Има едно ястие, което...
— Лейтенанта.
— Да, капитана.
— Какво е планирала да направи тук?
— Да ви помогне, капитана. Предимно да ви помогне. Освен ако не направите нещо, което да ѝ попречи да... да възстанови целостта си, след като всичко това приключи. — Не отвърнах веднага и тя добави: — Тя смята, че това е възможно, капитана.