— Ситуацията в Долната градина е неприемлива и трябва да се промени. Точно за това смятам да говоря със станционната администратора. От вас искам да използвате контактите си — тя несъмнено ви е пратила тук, въоръжена с контакти, — за да бъде осъществена тази промяна. След като погребението приключи, аз, както казах, ще съм с вързани ръце, но ще ви наблюдавам зорко.
Тизаруат си тръгна и Калр Пет въведе станционна администратора Целар в хола. Днес Целар беше облечена със светлосиньото на администрацията — върху едрата ѝ снага дори стандартната униформа стоеше елегантно. Изчаках я да седне, преди да седна и аз. Не ѝ предложих чай, както бих направила при нормални обстоятелства. Бях в траур, следователно никоя не можеше да се храни или да пие в мое присъствие, освен членовете на собственото ми домакинство.
— Ситуацията в Долната градина е нетърпима — казах без встъпление, без опит да смекча думите си. Без да ѝ благодаря, че е дошла тук, нарушавайки комфорта си. — Искрено съм удивена, че не са взети никакви мерки. Но не ви поканих тук, за да търся обяснение. Искам подобренията да започнат веднага.
— Флотска капитана — каза станционна администратора Целар, настръхнала от думите ми, макар да ги бях изрекла със съвсем спокоен тон, — не можем да направим много, предвид...
— Ами направете онова, което можете да направите. И не ми казвайте, че тук не би трябвало да има хора. Тук очевидно има хора. Освен това — продължих аз, навлизайки в деликатна територия, — не виждам как е могло да се стигне до настоящата ситуация без участие на станцията. Убедена съм, че станцията крие разни неща от вас, при това от доста време. Имате сериозен проблем, проблем, който сте си създали сами. — Станционната администратора се намръщи, явно не разбираше напълно какво ѝ казвам, но се бе почувствала засегната. — Съветвам ви да видите положението от гледната точка на станцията. Немалка част от нея е била повредена. Пълното ѝ възстановяване е невъзможно, но не са били направени никакви усилия ситуацията да се облекчи дори с малко. Просто сте запечатали повредената част и сте се опитали да забравите за нея. — Не беше изключено, помислих си, присъствието на хора в Долната градина да е по-приемливо за станцията, отколкото ако секторът се бе превърнал в една празна мъртва дупка. От друга страна, хората тук постоянно ѝ напомняха за тежката рана. Но едва ли бих могла да обясня защо и как съм стигнала до това заключение. — А хората в Долната градина са жители на станцията все пак, хора, за които тя би трябвало да се грижи. За това е създадена. Вие не се отнасяте добре с тях и подозирам, че станцията има какво да каже по въпроса, мисля, че това не ѝ харесва. Но не би могла да ви го каже директно, затова просто... си затваря очите. Прави и казва само онова, което изрично поискате от нея. И преди съм срещала нещастни ИИ. — Не споменах къде, кога и защо, нито че самата аз съм била ИИ. — И вашият е един от тях.
— Как е възможно един ИИ да е нещастен, щом прави онова, за което е създаден? — попита станционна администратора Целар. Е, поне не попита какво значение има дали един ИИ е щастлив, или не. А после, сякаш да покаже, че е получила поста си и заради други свои качества, а не само заради красивата си външност, станционна администратора Целар каза:
— Но вие споменахте, че вината е у нас, че ние сме попречили на станцията. Точно това казахте, нали?
— Въздъхна. — Когато дойдох да поема поста, предшественицата ми обрисува Долната градина като център на престъпност и мизерия, който не подлежи на цивилизовано разчистване. И всичко, което виждах, потвърждаваше думите ѝ. А и тази ситуация датираше толкова отдавна, че изглеждаше невъзможно да се промени. Всички смятаха така. Но това едва ли е извинение. Отговорността е моя.
— Поправете секционните врати — казах аз. — Осветлението. Водопровода и канализацията.
— И въздухообмена — каза станционна администратора Целар, като размаха ръка пред лицето си.
Кимнах.
— Регистрирайте обитателите по настоящ адрес. И това ще е само началото. — Осигуряването на медицинска помощ и патрули на службата за сигурност, които да разрешават повече проблеми, отколкото да създават, щеше да е следващата и доста по-трудна стъпка.
— Не знам, флотска капитана, звучи лесно, но едва ли ще е така.
Вярно. Но.
— Не мога да кажа. Но нещо трябва да направим. — Забелязах, че не остана глуха за множественото число. — А сега искам да поговорим за дъщеря ви Пиат. — Станционна администратора Целар смръщи озадачено чело. — Двете с граждана Рогд любовници ли са?