Тя се намръщи още по-озадачено.
— Близки са още от деца — обясни след кратка пауза. Рогд израсна долу, на планетата, и Пиат често слизаше там да си правят компания. По онова време Рогд беше кажи-речи единственото дете на тази възраст в семейството. Особено в планината.
На планетата. Където станцията не виждаше друго освен проследяващите устройства.
— На вас Рогд ви харесва — казах аз. — Семейството ѝ би ви предоставило полезни връзки, а самата тя е много чаровна, нали? — Станционна администратора Целар махна в знак на съгласие. — Дъщеря ви е мълчаливо момиче. Не си говорите много. Тя прекарва повече време в други семейства, отколкото у дома с вас. Сигурно си мислите, че губите връзка с нея.
— Накъде биете, флотска капитана?
Дори станцията да виждаше как се държи Рогд с Пиат, когато плантаторската щерка си мисли, че никоя не я гледа, едва ли бе докладвала пряко за това. Когато живееш на станция, правото на личен живот и усамотение е едновременно — макар това да е парадоксално — хем несъществуващо, хем крайно необходимо. Станцията вижда и най-интимните моменти на своите обитатели. Но хората знаят, че станцията никога няма да каже на никого какво е видяла, знаят, че тя не клюкарства. Станцията докладва за престъпления и спешни случаи, но за всичко останало си мълчи, най-много да намекне тук и да насочи внимателно там. Едно живеещо на станция домакинство може да е — в някои отношения — много самостоятелно и много потайно въпреки голямата гъстота на населението. И въпреки че постоянно живее под всевиждащото око на станцията.
Често намеците се оказват достатъчни. Но ако тази станция беше нещастна, може би се въздържаше дори от намеци.
— Рогд е очарователна само когато иска да бъде очарователна — казах аз. — Когато я гледат. Насаме и към определени хора е много различна. Ще помоля „Милостта на Калр“ да ви прати запис на нещо, което се случи тук, в Долната градина, снощи.
Пръстите ѝ помръднаха, отваряйки файла. Тя при- мигна, после очите ѝ се раздвижиха по начин, който ми подсказа, че вижда как Рогд, Пиат и другите пият арак, излегнати на възглавниците. По лицето ѝ разбрах кога записът стигна до момента, в който граждана Рогд казва: „Пиат, понякога си толкова тъпа, да ти го напукам“. Лицето ѝ се изопна, отначало в изумление, после с все по-силен гняв при агресивната реакция на Рогд, когато лейтенанта Тизаруат, макар и пияна, се опита да отдалечи Пиат от нея. Станционна администратора Целар махна с ръка да затвори файла със записа.
— Права ли съм — попитах, преди тя да е казала нещо, — в предположението си, че граждана Рогд никога не е полагала тест за пригодност? Защото вече е била обявена за наследница на граждана Фосиф? — Станционна администратора Целар кимна утвърдително. — Тестът несъмнено би показал склонността ѝ към подобно поведение и би я насочил към някакво лечение или към назначение, където подобна агресивност би била от полза. Случва се, когато е комбинирана с други неща, такава агресивност да подпомогне нечия военна кариера, а дисциплината учи на контрол и по-приемливо поведение. — Боговете да са на помощ на екипажа, подчинен на такава персона, повишена до властова позиция, без да се е научила да контролира поведението си. — Такива хора могат да са изключително чаровни. Толкова чаровни, че никоя да не се досети какво представляват в действителност. Повечето не биха ви повярвали, ако им кажете.
— И аз не бих повярвала — призна тя. — Ако не ми бяхте показали... — Махна с ръка. Имаше предвид записа, която ѝ бях позволила да види и чуе.
— Точно затова ви го показах — казах аз, — макар че, строго погледнато, това е в противоречие с благоприличието.
— Справедливото не може да бъде неприлично — отвърна станционна администратора Целар.
— Има и още, станционна администратора. Както вече споменах, станцията крие неща от вас, или ги премълчава по-скоро, освен ако не я запитате изрично. Има поне един случай, когато граждана Пиат е потърсила помощ в медицински център заради охлузвания и отоци по лицето. Обяснила, че е пила в Долната градина, подхлъзнала се и се ударила в стена. Но ако питате мен, нараняванията ѝ не потвърждават тази история. Медиците стигнали до същото заключение, но премълчали, защото не искали да се бъркат в личните ви дела. Вероятно са сметнали, че ако действително има проблем, станцията ще ви уведоми. — А никоя друга не би забелязала. В медицинския център ѝ сложили коректив и след няколко часа от синините и отоците нямало и помен. — По онова време с Пиат е била единствено Рогд. Виждала съм това и преди. Рогд се е извинила и се е заклела да не го прави никога повече. Съветвам ви да изпратите изрично запитване до станцията за всяко посещение на дъщеря ви в медицински център, дори по най-дребния повод. Също така бих запитала станцията колко пъти Пиат с използвала корективи за първа помощ. Аз вече го направих, попитах станцията директно за наличието на инциденти от този сорт, защото съм го виждала и преди и бях сигурна, че е налице и сега. Станцията ми отговори, но чак след като системна губернатора Жиарод ѝ нареди по моя молба.