Станционна администратора Целар мълчеше. Изглежда, ѝ беше трудно да диша. Може би гледаше запис от посещението на дъщеря си в медицинския център. Или не.
— И така — продължих аз след миг. — Без съмнение знаете за недоразумението от тази сутрин, което доведе до смъртта на пресгерската преводача Длик.
Тя примигна, стресната от внезапната смяна на темата. Намръщи се.
— Флотска капитана, тази сутрин за пръв път чух за съществуването на преводачата, уверявам ви.
Махнах с ръка, че това е без значение.
— Към станцията било отправено запитване коя е стояла близо до въпросната стена в предварително уточнен интервал от време, достатъчно дълго, за да напише лозунга. Станцията върнала две имена: Сирикс Одела и Рогд Денче. Службата за сигурност незабавно задържала граждана Сирикс, приемайки, че Рогд никога не би направила такова нещо. Но никоя не е попитала станцията дали по дрехите на някоя от двете граждани е имало боя. И понеже не са я попитали, станцията не си е направила труда да предостави тази информация по своя инициатива. — В момента не бях свързана със станцията, но смятах, че станционна администратора Целар е. — Както казах по-рано, станцията не може да бъде винена за този си стил на поведение.
— Е — каза администратора Целар, — това с лозунга очевидно е било глупава шега. Подпийнали младежи, решили да се позабавляват.
— И какво по-точно забавление са очаквали да си осигурат подпийналите младежи? — попитах с прекомерно спокоен глас. — Да видят как „Мечът на Атага- рис“ арестува невинни граждани? И тези граждани да бъдат подложени на разпит, за да докажат невинността си, или още по-лошо — да не ги разпитат изобщо, а да ги осъдят въз основа на единствения аргумент, че Рогд Денче не би направила такова нещо! — Мълчание. Пръстите ѝ трепкаха едва доловимо, без съмнение разговаряше със станцията. — По ръкавиците на граждана Рогд има боя, нали?
— Личната ѝ камериера — отговори станционна администратора Целар — в настоящия момент се опитва да махне боята от тях.
— Значи... — започнах аз. Това щеше да е дори по- деликатно от проблема със станцията. — Граждана Фо- сиф е известна и богата. Властта тук, на територията на станцията, е във ваши ръце, но е по-лесно да налагате политиката си, ако имате подкрепата на хора като Фосиф. А и тя, без съмнение, е щедра към вас. Подарява ви разни неща. Ценни неща. Романтичната връзка между децата ви също помага. Когато сте изпращали граждана Пиат на планетата да прави компания на Рогд, несъмнено вече сте мислили затова. Сега сигурно се питате дали сте забелязали, че дъщеря ви е нещастна. Или преди колко време сте забелязали първите признаци, но сте си затворили очите, казали сте си, че на всяка се налага до потърпи от време на време в името на фамилните връзки и ползата за семейството. Че ако наистина е ставало нетърпимо, станцията е щяла да каже нещо. На вас поне. Освен това е толкова лесно да караш по инерция. Толкова лесно да си затвориш очите. И колкото по-дълго не виждаш какво става, толкова по-трудно става да го видиш, защото това означава да признаеш, че си се правил на сляп през цялото време. Но сега всичко е пред вас, ясно и еднозначно. Сега сте длъжна да видите какво представлява Рогд Денче. И какво причинява на дъщеря ви. Струват ли подаръците на граждана Фосиф колкото щастието на дъщеря ви? Или политическото удобство? Ползата за къщата ви по-ценна ли е? Вече не можете да отлагате избора си. Нито да се преструвате, че не сте изправена пред избор.
— Вие сте много трудна събеседница, флотска капитана — отбеляза станционна администратора Целар, гласът ѝ беше горчив и рязък. — Навсякъде ли правите такива неща, навсякъде, където отидете?
— Напоследък май да — признах аз.
Калр Пет влезе в саята и застина неподвижна като второстепенен. Явно искаше да ми каже нещо.
— Да, Пет? — Не би ме прекъснала без основателна причина.
— Моля флотската капитана да ми прости. Личната секретара на граждана Фосиф е изпратила запитване дали е възможно гражданата да покани вас и капитана Хетнис да прекарате двете седмици след погребението на преводача Длик долу, в нейното имение. — Подобни покани беше редно да се отправят лично, очи в очи, но пък предварителното проучване, направено чрез подчинени, спестяваше евентуалното неудобство или злепоставяне на канещата и поканената. — Тя има няколко къщи, следователно ще можете да преминете през траурния си период както е редно и при максимални удобства, така е казала.