Капитана Хетнис седеше срещу мен, „Мечът на Атагарис“ стърчеше като истукан на метър-два зад нея, в случай че ѝ потрябва. Понеже беше второстепенен, от него не се изискваше да спазва траурните обичаи. Калр Пет стоеше права на крачка зад гърба ми, след като очевидно бе убедила всички тук, че и тя е второстепенен. Граждана Сирикс седеше мълчаливо до мен. Домашните слуги, които бях видяла дотук, бяха основно самири, плюс няколко ксаи, макар че бях зърнала и валскааиани да работят в градината отвън. Доловила бях леко колебание у слугите, които ни заведоха по стаите — реших, че ако не са получили изрични указания, биха настанили Сирикс в крилото на прислугата. Не беше изключено някоя тук да я познае, макар Сирикс да не бе слизала на планетата вече двайсет години, а и преди това бе работила в друга плантация на стотина километра от имението на Фосиф.
— Учителите на Рогд неизменно намираха престоя си тук за доста скучен — каза Фосиф.
— Те бяха скучни! — възкликна Рогд. После издекламира напевно и с носов глас: „Граждана! Кажете ни, в ямбичен размер и маршов ритъм, по какво Бог прилича на патка“. — Капитана Хетнис се разсмя. — Винаги се опитвах да ги развеселя — продължи Рогд, — но те никога не оценяваха усилията ми.
Граждана Фосиф също се разсмя. Аз — не. Чувала бях за подобни забавления от лейтенантите си, а и вече знаех, че Рогд е склонна да проявява жестокост.
— Можете ли? — попитах аз. — Тоест да ни обясните в стихове по какво Бог прилича на патка.
— Не бих казала, че Бог прилича по нещо на патка — каза капитана Хетнис, окуражена от привидното спокойствие, което демонстрирах през последните няколко дни. — Сериозно. Патка!
— Стига — порицах я аз. — Бог определено е патка. — Бог беше вселената и вселената беше Бог.
Фосиф размаха ръка.
— Да, да, флотска капитана, но човек може да изтъкне този аргумент с прости думи, без да се занимава с разните му там размери, правилна дикция и прочие дивотии.
— А и защо да се избира нещо толкова нелепо? — попита капитана Хетнис. — Защо да не се зададе въпроса по какво Бог прилича на... на рубини, или на звезди, или на... — обхвана с жест масата, — или на чай дори? Нещо ценно. Нещо голямо. Би било много по-благо- прилично.
— Въпрос — отвърнах аз, — който сам по себе си може да бъде интересен. Граждана Фосиф, ако съм разбрала правилно, вашият чай, цялата реколта, се бере и обработва на ръка.
— Така е! — Фосиф грейна. Това явно бе голямата ѝ гордост. — Бере се ръчно. Можете да се уверите сама, когато ви е удобно. Манифактурата е близо, бързо ще стигнете там. Ако го сметнете за прилично. — Кратка пауза, придружена с примигване — явно някоя наблизо ѝ изпращаше съобщение. — Участъка от другата страна на възвишението ще го берат утре. А самата преработка на чаените листа, майсторството в производството на чай, е процес, който не спира нито денем, нито нощем. Листата съхнат при постоянно разбъркване, след това се нагряват до точно определена температура. После ги сортират според качеството и ги сушат отново. Всички тези неща могат да се правят машинно, разбира се, и някои колеги го правят точно така. Резултатът е напълно приемлив. — Долових лек намек за пренебрежение в последните ѝ думи. — Хубав, скъп чай, който да си купиш в магазина. Нашият чай, от друга страна, не се продава в магазините.
Чая на Фосиф, „Рибна щерка“, човек можеше да получи само като подарък. Или — твърде вероятно — да го купи директно от граждана Фосиф, та след това да го подари. Радчаите използваха пари, разбира се, но удивителен дял от всички осъществени размени не бяха пари срещу стоки, а подарък срещу подарък. Граждана Фосиф едва ли получаваше много пари срещу чая си. Не и буквално. Зелените полета, над които бяхме минали с летящата машина, всичкият този чай, сложният процес на производство нямаха за цел да носят печалба. Не, „Рибна щерка“ беше въпрос на престиж.
Което обясняваше защо, макар на Атоек несъмнено да имаше по-големи плантации, които на пръв поглед реализираха много по-големи печалби, единствената плантатора, дръзнала да ме заговори направо, беше онази, която изобщо не продаваше чай.
— Явно се изискват големи умения — отбелязах аз. — Беритбата и преработката. Работниците ви сигурно са висококвалифицирани. — До мен граждана Сирикс се закашля тихо. Май се беше задавила със супата си.