— И самирските работници в плантациите са успели да се измъкнат от този капан?
Някои от слугите в къщата сигурно още изплащат дълговете на бабите и прабабите си. Единственият начин да се измъкнат бил да се съюзят в къщи и да работят много, до изнемога. Но валскааианите... знам ли, може би им липсва амбиция. Освен това идеята за учредяването на свои къщи, изглежда, им е непонятна.
Валскааианските семейства бяха организирани различно от радчайските. Но аз знаех, че валскааианите са напълно в състояние да проумеят предимствата на организация, която поне смътно наподобява радчайските къщи, познавах немалко примери на различни места из Радч, при които ваалскааиански групи от семейства учредяваха подобни съюзи при първата възможност.
— И нито едно от децата им не се явява на тестове за пригодност? — попитах, макар вече да се досещах за отговора.
— Напоследък полските работници не се явяват на тестовете — отговори Сирикс. Вече видимо се бореше с превъзпитанието си, което ѝ пречеше да изрази гняв или най-малкото предизвикваше крайно неприятни усещания всеки път, когато тя дадеше воля на такива чувства. Отклони поглед, дишаше внимателно през устата. — Не че тестовете биха дали друг резултат. Работниците до една са неуки и суеверни диваци. И въпреки това... Не е редно. — Пое си дълбоко дъх. — Фосиф не е единствената. И ако я попитате, ще ви каже, че самите те не искат да полагат тестовете. — Това можех да го повярвам. Когато за последно бях на Валскаай, явяването или неявяването на тестове за пригодност беше трудна дилема за много хора. — А и повече работници няма да бъдат транспортирани тук, нали? Защото вече няма анексирания. Ако плантаторите останат без валскааиани, кой ще им бере чая срещу мизерни порциони и почти без пари? Много е удобно полските работници и децата им да си стоят тук. Флотска капитана, не е редно\ Губернатората пет пари не дава за шепа диваци без къща, а онези, на които им пука, няма как да стигнат до лордата на Радч.
— Мислиш, че онази стачка отпреди двайсетина години не е привлякла вниманието й? — попитах аз.
— Да. Иначе щеше направи нещо. — Три плитки вдишвания през устата. — Извинете. — Изправи се бързо, като разплиска гореща вода, излезе от басейна и се прехвърли в съседния. Калр Пет ѝ донесе хавлия, Сирикс излезе от студения басейн, а после и от банята, без да ми каже и дума повече.
Затворих очи. На станция Атоек лейтенанта Тизар- уат спеше дълбоко, преметнала ръка върху лицето си. Насочих вниманието си към „Милостта на Калр“. Сей- варден беше на вахта. Тъкмо казваше нещо на една от своите Амаат. „Тая история, дето флотската капитана избяга на планетата!“ Странно. Сейварден никога не би обсъждала такова нещо с обикновена воина.
— За нещо наистина важно и неизбежно ли става въпрос — продължи Сейварден, — или просто е бясна заради конкретна несправедливост?
— Лейтенанта Сейварден — отвърна войната, необичайно безучастна дори за член на този екипаж, който си мреше да имитира второстепенните. — Знаете, че съм длъжна да докладвам за такъв въпрос на флотската капитана.
Сейварден махна раздразнено с ръка.
— Да, разбира се, кораб. Но все пак!
Разбрах какво става. Сейварден говореше на „Милостта на Калр“, не на войната Амаат. Амаат виждаше отговорите на кораба и ги изчиташе на глас. Сякаш наистина беше второстепенен, част от кораба, една от десетките усти, през които той може да говори. За щастие никоя от екипажа не беше дръзнала да пробва това с мен. Аз категорично не бих го одобрила.
Ала като ги гледах сега, бе ясно, че Сейварден намира това за удобно. За утешително. Беше напрегната, а този начин за комуникация с кораба я успокояваше. Без никаква солидна, рационална причина. Просто така.
— Лейтенанта — каза Амаат. Корабът през Амаат. — Мога само да повторя онова, което флотската капитана вече ви каза лично по време на инструктажа. Но ако питате за личното ми мнение, според мен е по малко и от двете. Освен това отсъствието на флотската капитана и отстраняването на граждана Рогд от станция Атоек позволяват на лейтенанта Тизаруат да завърже ценни политически контакти с по-младите представители на местния елит.