Сейварден изсумтя скептично.
— Какво, намекваш, че Тизаруат е надарена с тънък политически усет?
— Всъщност да.
Сейварден очевидно не му повярва.
— Дори и така да е, кораб. Нашата флотска капитана обикновено избягва да се забърква в неприятности, но когато го прави, това никога не е случайно. А ние сме толкова далече, че ако ѝ потрябва помощ, ще минат часове преди да стигнем до нея. Ако прецениш, че става опасно, че нещо се готви, а тя е пропуснала да ни повика, ще ми кажеш ли?
— Това би означавало да знам няколко дни предварително, че нещо, ако позволите да ви цитирам, „се готви“, лейтенанта. Не мога да си представя, че флотската капитана ще пропусне нещо такова. — Сейварден се намръщи. — Но държа да отбележа, лейтенанта, че и аз като вас съм загрижена за безопасността на флотската капитана. — По-изчерпателен отговор от този корабът не би могъл да ѝ даде и Сейварден, ще не ще, трябваше да се задоволи с него.
— Лейтенанта Сейварден — каза „Милостта на Калр“. — Входящо съобщение от Храд.
Сейварден даде знак да го пусне. В ушите ѝ прозвуча непознат глас.
— Тук флотска капитана Уеми, командваща „Мечът на Инил“, изпратен от Палата Омоу. Имам заповеди да поема охраната на система Храд. — Системата Храд се намираше на един портал разстояние. Кажи-речи в съседство. — Моля, предайте поздравите ми на флотска капитана Брек. Сраженията при Палата Цур още са в разгара си. Няколко външни станции са унищожени. В зависимост от резултата е възможно лордата на Радч да изпрати тук войскови кораб. Така или иначе, изпраща ви своите поздрави и се надява, че всичко при вас е наред.
— Познаваш ли флотска капитана Уеми, кораб? — попита Сейварден. Нямаше нужда да отговаря незабавно на съобщението, защото така или иначе щеше да има забавяне — дори през свързващия портал Храд отстоеше на часове разстояние от Атоек.
— Бегло — отговори „Милостта на Калр“.
— А „Мечът на Инил“?
— Той е Меч.
— Ха! — разсмя се Сейварден, видимо развеселена.
— Лейтенанта, флотската капитана остави инструкции, в случай че такова съобщение се получи в нейно отсъствие.
— Сериозно? — Сейварден явно не беше сигурна дали това я изненадва, или не. — Е, да ги чуем.
И нструкциите ми не бяха кой знае какви. В отговор до „Мечът на Инил“ Сейварден каза:
— Тук лейтенанта Сейварден, командваща „Милостта на Калр“. Флотска капитана Брек временно отсъства. Най-топли поздрави на флотска капитана Уеми, благодарим за новините. Ако флотска капитана Уеми ми прости, флотска капитана Брек пита дали „Мечът на Инил“ е взел нови членове на екипажа от Палата Омоу.
Макар че може би не за нови членове на екипажа трябваше да се безпокоя. Напълно възможно бе да превърнеш възрастни, зрели хора във второстепенни.
Уви, нямаше да получа отговор преди вечеря. Въпросът озадачи Сейварден, която не знаеше за Тизаруат, а корабът отказа да ѝ даде каквито и да било разяснения във връзка с питането ми.
На връщане към къщата срещнах Рогд, която излизаше от централната сграда.
— Добро утро, флотска капитана! — каза тя със слънчева усмивка. — Толкова е освежаващо да станеш заедно с изгрева, нали? Наистина трябва да го правя по-често. — Трябваше да призная, че усмивката ѝ наистина можеше да заблуди с чара си. Дори да не го беше намекнала, не се и съмнявах, че Рогд не е свикнала да става толкова рано. Но понеже знаех това-онова за нея, усмивката ѝ не произведе върху мен обичайния си ефект. — Не ми казвайте, че вече сте ходили в банята -добави тя с добре премерено количество разочарование, закачливо.
— Добро утро, граждана — отговорих в движение. — И да, вече ходих.
Влязох в къщата да закуся.
13
След закуска — плодове и хляб, които слугите на Фосиф бяха оставили на бюфета уж са просто остатъци от вечерята, — според обичая двете с капитана Хетнис трябваше да прекараме деня в покой, да се молим на равни интервали, да се храним оскъдно и с простичка храна. Затова седнахме в голямата стая долу. През следващите дни можехме постепенно да се отдалечаваме от къщата, без това да се сметне за неприлично — можехме да седнем например под асмата отвън. Традицията позволяваше и повече движение за онези, които не можеха да понесат скръбта си в покой — именно от тази подробност се бях възползвала аз, за да потичам и да се накисна в банята. Но така или иначе по-голямата част от следващите дни щяхме да прекараме в къщата за гости и да се наслаждаваме на взаимната си компания, освен ако съседи не се отбиеха да ни утешат.