— Ако това искате, граждана, ще го направя.
Разгънах плата и го увих около затворената кутия.
— Какво? — попита Сирикс с горчивина. — И няма да ме убеждавате, че трябва да съм благодарна, че те все пак са мое се... — Гласът ѝ секна. Показателно бе за самоконтрола ѝ, че не ми затръшна вратата в лицето, за да страда самичка. Или просто си даваше сметка, че Осем още е в стаята, следователно не би могла да остане сама, далече от чужди очи, без значение как ще постъпи.
— Бих могла да измисля нещо по въпроса, ако това желаете, граждана, но аргументите ми ще са неискрени. — Поклоних се. — Ако имате нужда от нещо, не се колебайте да ми кажете. Аз съм на вашите услуги.
Сега вече затвори вратата. Бих могла да я наблюдавам през очите на Осем, но не го направих.
Вечерята дойде, а с нея дойдоха Фосиф и Рогд. Сирикс не слезе, не беше слизала от обед. Никоя не отбеляза отсъствието ѝ — търпяха я само защото беше с мен.
Нахранихме се и седнахме досами стената-врата към верандата, все така широко отворена. Езерото тънеше в сиви сенки, само върховете на планинските възвишения зад него все още се къпеха в светлината на залеза. Въздухът стана хладен и влажен, слугите донесоха горещи напитки в чаши с дръжки. Вкусът беше хем сладък, хем горчив.
— По ксайски — информира ме Фосиф. В отсъствието на Сирикс Фосиф седеше от едната ми страна, Рогдот другата. Капитана Хетнис седеше срещу мен, завъртяла леко стола си, за да вижда езерото.
На „Милостта на Калр“ отговорът на въпроса, който бях излъчила сутринта към флотска капитана Уеми, най-после беше пристигнал. Корабът пусна записа в ушите на лейтенанта Екалу. „Искрено благодаря за топлия привет, лейтенанта Сейварден. Моля предайте поздравите ми на флотска капитана Брек и ѝ кажете, че не сме вземали попълнения в екипажа си от Палата Омоу".
Бях оставила инструкции и за такъв случай.
— Флотска капитана Брек благодари на флотска капитана Уеми за търпението — каза лейтенанта Екалу, точно толкова озадачена като Сейварден преди няколко часа. — Дали някоя от екипажа на „Мечът на Инил“ е прекарала ден или два на палатната станция, без през това време да поддържа връзка с кораба и колегите си?
— Е, флотска капитана — каза Фосиф в спускащия се мрак край езерото, — надявам се, че денят ви е бил спокоен.
— Да, благодаря ви, граждана. — Нищо не ме задължаваше да влизам в подробности. Всъщност с пълно право бих могла да игнорирам всеки опит за разговор през следващата седмица и половина.
— Флотската капитана става много рано — каза Рогд.
— Самата аз станах едва ли не призори, за да ѝ покажа банята, а тя вече ме бе изпреварила с много.
— Е, граждана — каза с усмивка капитана Хетнис, — явно вашата представа за ранно ставане не съвпада с нашата.
— Военна дисциплина, Рогд — каза Фосиф. — Въпреки интереса, който проявяваш напоследък-Фосиф ме стрелна с кос поглед, — тази професия не е подходяща за теб.
— Ами, не знам — каза небрежно Рогд. — Никога не съм я пробвала все пак, нали?
— Тази сутрин видях работниците ви — отбелязах аз, понеже темата за военната пригодност на Рогд не ми беше интересна.
— Дано успеете да прибавите някоя нова песен към колекцията си, флотска капитана — отвърна Фосиф. Наклоних съвсем леко глава, което едва ли можеше да мине за отговор, но друг тя нямаше да получи.
— Не знам защо просто не са ги направили второстепенни — включи се Рогд. — Със сигурност щеше да им е по-добре. — Усмихна се превзето. — Трюмовете на войсковите кораби са пълни с тела. Дори миниатюрна част от складовите им наличности би ни свършила отлична работа.
Фосиф се засмя.
— Рогд разви внезапен интерес към флотата! Събира всякаква информация. Кораби, униформи, всичко.
— Униформите са толкова привлекателни — съгласи се Рогд. — Радвам се, че носите своята, флотска капитана.
— Второстепенните не могат да получават статут на нови граждани — казах аз.
— Е, то... — проточи Фосиф. — Ако питате мен, и валскааианите не стават за тази работа. Доколкото знам, проблеми има и на самия Ваалкаай, нали? С онази тяхна религия. — Всъщност в системата на Валскаай имаше няколко религии със съответните им деноминации. Но Фосиф имаше предвид религията, която се изповядваше от повечето местни и която всички наричаха ..валскааианска". Тя представляваше вариант на строгия монотеизъм, нещо, което за повечето радчаи беше непонятно като идея. — Макар че не знам дали изобщо можем да я наречем религия. Повече прилича на... на сбор от суеверия и някои изключително странни философски идеи. — Ставаше все по-тъмно, дърветата и обраслите с мъх каменни плочи изчезваха в сенките. — А и религията е най-малкият проблем. Те имат предостатъчно възможности да станат граждани. Вижте самирите! — Махна широко с ръка, вероятно имаше предвид слугите, които ни бяха поднесли вечерята. — Започнали са като валскааианите. Валскааианите имат куп възможности, но възползват ли се от тях? Не знам дали сте видели общежитието им — чудесна сграда, бивш хотел, не по-лоша от сградата, в която живея самата аз, само дето е в ужасно състояние. Изобщо не ги интересува как и къде живеят. Но са готови да задлъжнеят до уши за нов музикален инструмент или ръчно устройство.