Сервизът не се бе предавал от хилядолетия в семейството на някоя капитана — потомците ѝ никога не биха изрязали името на предтечата, завещала им нещо толкова ценно и рядко. Единствената смислена причина да отстраниш името — с риск да повредиш антиката — е за да скриеш произхода ѝ. А дори и с повредена кутия сервизът пак беше на практика безценен. Вероятно се бяха опитали да скрият произхода му от срам — всяка, прочела името, лесно би се досетила коя къща е изпаднала дотолкова, че да продаде такова съкровище. Но повечето семейства намираха други, по-добри начини да спечелят пари от подобни неща. Къщата на Сейвар- ден например бе позволила на туристи да разглеждат една древна, пленена от тях нотайска совалка — пускаше ги вътре срещу подаръци и пари.
„Откраднати антики“ — беше казала лейтенантата от „Мечът на Атагарис“. Но чак такова нещо не си бях представяла.
Като се прибавеше и онази снабдителна капсула... Отломки... Надписът — удобно заличен. Точно като на чаения сервиз.
Капитана Хетнис беше сметнала, че е важно да прати кораба си на пост при Призрачния портал. Отломка, която вероятно датираше отпреди три хиляди години... и която като по чудо се бе озовала точно тук, в системата на Атоек, и то точно през Призрачния портал. Отломка от нотайска совалка.
Капитана Хетнис беше спечелила гигантска сума от продажбата на нотайски чаен сервиз, който вероятно беше почти толкова стар, колкото и онази снабдителна капсула. Откъде го беше взела? Коя беше отстранила името на оригиналната собственица и защо?
Какво имаше от другата страна на Призрачния портал?
14
Прибрах се в стаята си, съблякох униформената риза и я дадох на Калр Пет. Тъкмо се бях навела да си събуя ботушите, когато на вратата се почука. Вдигнах глава. Калр Пет ме стрелна с безучастен поглед и отиде да отвори. Несъмнено бе забелязала поведението на Рогд през последните дни и се досещаше за какво става въпрос. Аз обаче се изненадах, признавам си, че е решила да премине толкова скоро към толкова откровен ход.
Дръпнах се настрани, така че да не се виждам от хола. Взех ризата си и я облякох отново. Пет отвори вратата към коридора и през нейните очи видях неискрената усмивка на Рогд.
— Чудя се — каза тя без излишни предисловия — дали бих могла да разговарям насаме с флотската капитана. -Добре премерено изречение, макар и на ръба на приличното — показваше пълно незачитане към Калр Пет, без да е грубо към мен.
„Пусни я — излъчих мълчаливо към Пет. — Но не излизай от стаята“. Макар че бе напълно възможно, доста вероятно всъщност, идеята на Рогд за разговор „насаме“ да включва и прислугата.
Рогд влезе в хола. Огледа празната стая, после се усмихна, като ме видя да влизам от спалнята.
— Флотска капитана — каза тя. — Надявах се, че бихме могли да... поговорим.
— За какво, граждана? — Нея поканих да седне.
Тя примигна, искрено изненадана, както ми се стори.
— Е, аз, струва ми се, дадох недвусмислен израз на желанието си.
— Граждана. В траур съм. — Още не бях почистила бялата траурна ивица от лицето си преди лягане. Невъзможно бе Рогд да е забравила защо съм тук.
— Всичко това е само за показ, флотска капитана — сладко отговори тя.
— Винаги е за показ, граждана. Напълно възможно е човек да скърби, без да се кичи с външни символи на скръбта. Тези неща са само начин да уведомиш другите за траура си.
— Е, вярно е, че тези неща почти винаги са неискрени или най-малкото прекалени — каза тя. Изобщо не беше разбрала какво искам да кажа. — Аз имах предвид, че траурът ви е продиктуван от политически причини. Не става въпрос за истинска скръб, със сигурност не изпитвате такава, нито някоя го очаква от вас. Необходимо е традицията да се спазва на публично място, да, но тук... — тя махна с ръка да обхване стаята, — тук определено не сме на такова.
Бих могла да изтъкна, че ако нейна роднина почине далече от дома си, самата Рогд вероятно би се чувствала по-добре, ако знае, че някоя си е направила труда да погребе близката ѝ с всички необходими ритуали, дори ако тези ритуали са различни от нейните, а персоната, която ги е извършила, е напълно непозната. Но предвид каква беше Рогд, подобен аргумент не би имал никаква тежест.
— Граждана, удивена съм от липсата на приличие, която демонстрирате.
— Нима съм виновна, флотска капитана, че страстта ми е по-силна от чувството за благоприличие? А и благоприличието, също като траура, е за показ.
Не хранех никакви илюзии за физическата си привлекателност. Тя категорично не бе такава, че да породи ентусиазъм от подобен мащаб. Постът ми, от друга страна, и фамилното ми име определено имаха своя чар. Чар още по-въздействащ за богата и привилегирована граждана като Рогд. Филмите са пълни с добродетелни и скромни персони, които успяват да привлекат вниманието на висшестоящите и да спечелят изгода за себе си и своите къщи, но в истинския живот повечего хора отлично си дават сметка какво би се случило, ако проявят инициатива в тази посока.