— Само казвам какво се говори, флотска капитана. Несъответствието в числата било прикривано — не твърде добре, ако може да се вярва на историята, — като се раздувала безобразно бройката на дефектиралите пашкули. Почти всички транспортирани били предназначени за чаените плантации тук, в планината. Когато системната губернатора разбрала какво става — това било много преди времето на губернатора Жиарод, разбира се, — сложила край на схемата, но и покрила всичко. В крайна сметка медиките, които подписвали фалшивите доклади, го правели под давлението на някои от най-изтъкнатите граждани на Атоек. Хора, които службата за сигурност не закача. А и ако слухове затова стигнели до Палатата, лордата на Радч със сигурност би потърсила сметка на губернатората защо не е забелязала по-рано какво се случва. Затова, вместо разследване и присъди, немалък брой граждани на високи постове изведнъж се оттеглили от активна дейност. Включително бабата на граждана Фосиф, която прекарала остатъка от живота си в манастир на другия край на континента.
Ето затова бях решила да проведа този разговор далече от къщата. За всеки случай.
— Фалшифицирането на данни за дефектирали пашкули трудно би могло да прикрие такова нещо. Имало е и друго, сигурна съм. — Тази история не фигурираше в информацията, която бях поискала, когато реших да се осведомя за историята на системата. Но пък според Сирикс скандалът бил потулен. Нищо чудно изобщо да не е влязъл в официалните архиви.
Сирикс мълчеше замислено, после каза:
— Може и да е имало, флотска капитана. Лично аз съм чувала само слухове.
.- .. дълбоко емоционална поезия — казваше Басна- аид в моя хол в Долната градина. — Радвам се, че тук никоя не я е чела. — Двете с Тизаруат пиеха чай.
— Изпращахте ли своя поезия на сестра си, граждана?
Баснааид се засмя тихичко.
— Почти всичко ѝ изпращах. Тя винаги казваше, че стиховете ми са чудесни. Или е била много мила, или е имала много лош вкус.
По някаква причина думите ѝ смутиха Тизаруат, изпълниха я със силно чувство на срам и себеомраза. От друга страна, почти без изключение образованите радчаи пишеха стихове на младини и лесно можех да си представя качеството на поезията, която би могла да сътвори подрастващата Тизаруат. И с която да се гордее. А после е видяла стиховете си през очите на Анаандер Мианаай, лордата на Радч с нейния опит и познания на човек, живял три хиляди години. Съмнявам се оценката да е била положителна. И щом вече не можеше да е Анаандер Мианаай, какво можеше да бъде освен сглобен набързо вариант на предишната Тизаруат с все слабата поезия и лекомислието? Как би могла да си помисли за поезия, без да си спомни унищожителното презрение на Мианаай? — Щом сте пращали стиховете си на лейтенанта Оун — каза Тизаруат с остър копнеж, примесен със себеомразата, — значи флотска капитана Брек ги е чела.
Баснааид примигна, понечи да се намръщи, но спря навреме. Можех само да гадая какво е предизвикало реакцията — дали мисълта, че съм чела стиховете ѝ, или напрежението, което се излъчваше от лейтенанта Тизаруат сега и което беше изместило предишните ведри усмивки.
— Радвам се, че не ми го каза в очите.
— Никога не би го направила — каза Тизаруат, все така напрегнато.
— Лейтенанта. — Баснааид остави чашата на импровизираната масичка до импровизирания си стол.
— Онзи ден говорех сериозно. И нямаше да съм тук, ако не беше важно. Чувам, че на флотската капитана дължим ремонта на Долната градина.
— Д... — Тизаруат се запъна, явно сметнала, че простичкото потвърждение не би било достатъчно коректно от политическа гледна точка. — Е, ремонтът е по заповед на станционната администратора Целар, земедела, но иначе — да, флотската капитана наистина помогна.
Баснааид махна разсеяно.
— Езерото в Градините горе... Станцията не вижда подпорите, които крепят дъното му и не позволяват водата да залее Долната градина. Би трябвало да се извършват регулярни проверки, но според мен това не се прави. А аз не мога да кажа нищо на главната земедела, защото за проверките отговаря нейна братовчеда и последния път, когато си позволих да кажа нещо, се вдигна голям шум как трябвало да си гледам работата, а не да клеветя хората. — А ако дръзнеше да мине през главата на пряката си ръководитела и се обърнеше директно към станционната администратора, щеше да си има сериозни неприятности. Които биха били оправдани, ако Целар се вслушаше в думите ѝ и вземеше мерки, но нямаше никаква гаранция, че ще стане така.