— Земедела! — възкликна Тизаруат, едва сдържаше ентусиазма си да ѝ помогне. — Аз ще се погрижа за това! Нужна е само малко дипломатичност.
Баснааид примигна стреснато.
— Не искам да... моля ви, разберете, че наистина не искам да моля за услуги флотската капитана. Не бих дошла тук, ако опасността не бе толкова сериозна. Ако подпорите откажат...
— Изобщо няма да замесваме флотска капитана Брек, каза Тизаруат тържествено. Вътрешно беше в екстаз.
— Споменавали ли сте за това на граждана Пиат?
— Тя беше там, когато за пръв път повдигнах въпроса. Не че имаше някаква полза. Лейтенанта, знам, че през последните дни сте се сближили с Пиат. Не искам да я критикувам, но... — Не довърши, явно търсеше начин да каже онова, което искаше да каже.
— Но — запълни Тизаруат тишината — тя като цяло не е отдадена на работата си. Или Рогд ѝ виси на главата и я разсейва, или е в мрачно настроение. Но Рогд е на планетата вече четири-пет дни, а ако зависи от флотска капитана Брек, ще остане там още дълго. Мисля, че много скоро ще забележите промяна в Пиат. Мисля — продължи тя, — че самочувствието ѝ е било подронвано системно. Внушавано ѝ е, че преценката ѝ е ненадеждна. Сега е моментът да я подкрепите, да я насърчите в работата ѝ.
Баснааид кривна глава и се намръщи още повече, загледа се в Тизаруат, сякаш е видяла нещо напълно неочаквано, нещо, което я озадачава.
— Лейтенанта, на колко години сте?
Тизаруат внезапно се смути. Вина, себеомраза, тръпка на нещо... нещо като триумф или удовлетворение.
— Земедела. На седемнайсет съм. — Лъжа, която не беше съвсем лъжа.
— Преди малко не ми прозвучахте като седемнайсет- годишна — каза Баснааид. — Флотска капитана Брек затова ли ви е взела със себе си — да откривате слабите места на щерките на нашите най-изтъкнатите граждани?
— Не — отвърна Тизаруат умърлушено. Вътрешно беше отчаяна. — Мисля, че ме е взела, защото е смятала, че ще се забъркам в неприятности, ако не ме държи под око.
— Ако ми бяхте казали това преди пет минути, нямаше да ви повярвам.
Долу на планетата, на пътеката край езерото, небето се бе избистрило до по-наситено синьо. Светлината от изток набираше сили и превръщаше планинския връх, който скриваше слънцето, в назъбен черен силует. Си- рикс вървеше до мен и мълчеше търпеливо. А не ми бе направила впечатление на особено търпелив човек, сдържаността ѝ бе въпрос на необходимост, начин да избегне неприятните усещания, които биха придружили всяка проява на гняв. Значи търпението, което демонстрираше сега, най-вероятно беше поза.
— Във вашата компания, флотска капитана, човек се чувства почти като на концерт — каза тя с едва доловима подигравка, което потвърди подозренията ми. — Песните, които си тананикате постоянно, имат ли нещо общо с посоката ни мислите ви, или изборът е случаен?
— Зависи. — Тананикала си бях песента, която моята Калр пееше вчера в лазарета. — Понякога е просто песен, която съм чула наскоро. Стар навик. Извинявам се, ако ви дразни.
— Не съм казала, че ме дразни. Не подозирах, че братовчеди на Анаандер Мианаай се вълнуват от чувствата на другите и дали дразнят някого с поведението си, или не.
— Аз пък не казах, че ще спра да пея — изтъкнах на свой ред. — Мислите ли, че случилото се — имам предвид търговията с транспортирани — наистина не е стигнало до вниманието на Анаандер Мианаай?
— Ако беше разбрала — каза Сирикс, — ако наистина е знаела какво се случва тук, щеше да стане същото като на Име. — Говореше за станция Име, чиято корумпирана губернатора бе стигнала дотам да убива и заробва граждани и едва не бе предизвикала война с рррррр, докато новината за действията ѝ не бе стигнала до Анаандер Мианаай. Или поне до правилната Анаандер Мианаай. Но Сирикс не знаеше тази част от историята. — Щеше да се разчуе навсякъде и виновните щяха да бъдат подведени под отговорност.
— Чудех се кога Анаандер Мианаай е разбрала за това — че на Атоек се върти търговия с хора, с потенциални граждани. Никак не бих се изненадала, ако част от Анаандер е знаела и дори е продължила или подновила схемата, тайно от самата себе си. Следователно правилният въпрос беше коя Анаандер е замесена и каква полза има от това? Което ме подсети за политиката второстепенните в корабните екипажи да се подменят с човешки воини. На кораби като „Милостта на Калр“. На войскови кораби като „Правдата на Енте“, където бе служила Скааиат Оуер. Едва ли можеше да се очаква, че човешките воини ще се бият на страната на онази, която иска да върне второстепенните в корабните екипажи. Второстепенните, от друга страна, бяха неразделна част от своя кораб и изпълняваха заповедите му безпрекословно. Онази Анаандер, която се опитваше да прекрати собствената си политика по разпускане на радчайската бойна флота, определено би се зарадвала на резерв от тела в пашкули.