— Не сте съгласна—каза Сирикс, след като мълчанието се проточи. — Но не е ли справедливостта в основата на цивилизацията?
А също приличието и ползата.
— Значи, ако тук е налице несправедливост, то е само защото лордата на Радч не е чула за това.
— Можете ли да си представите радчаи да практикуват заробване на длъжници или да ги продават на роботърговци, както са го правили ксаите?
Зад нас, в къщата за гости, капитана Хетнис вероятно закусваше, обслужвана от човешко тяло, заробено към бойния кораб „Мечът на Атагарис“. Едно от десетките. Самата аз бяха едно от хилядите такива тела, преди останалото от мен да бъде унищожено. Сирикс не знаеше това, но със сигурност знаеше, че има други войскови кораби с екипажи от второстепенни. А отвъд възвишението живееха десетки валскааиани, транспортирани тук с единствената цел да се разчисти планетата им за радчайската окупация и да се осигури евтина работна ръка тук. Самата Сирикс беше потомка на такива хора.
— Разбира се, второстепенните и транспортираните са различни неща — сухо казах аз.
— Е, милордата сложи край на това, нали? — изтъкна Сирикс. Замълчах си и тя продължи: — Значи процентът на дефектирали пашкули при транспорта на вал- скааиани ви се струва висок?
— Да. — Съхранявала бях хиляди тела в консервационни пашкули. Знаех всичко за този вид поддръжка и за дефектите, които възникваха. — Любопитна съм дали трафикът на транспортирани наистина е бил прекратен преди сто и петдесет години, или само привидно.
— Иска ми се милордата да беше дошла с вас — каза Сирикс. — За да види всичко това с очите си.
Над нас, в Долната градина, Бо Девет влезе в стаята, където Тизаруат и Баснааид седяха и пиеха чай.
— Лейтенанта — каза Бо, — има проблем.
Тизаруат примигна. Преглътна чая си. Даде знак на
— Бо да обясни.
— Лейтенанта, отидох на първо ниво да ви взема нещо за заку... за обяд. — Оставила бях инструкции хората ми да купуват храна и други консумативи основно от Долната градина. — Пред чайната са се събрали много хора. Те... ядосани са, лейтенанта, заради ремонтите, които започнаха по заповед на флотската капитана.
— Ядосани? — Тизаруат явно не можеше да повярва на ушите си. — Че ще имат вода и осветление? И нормален въздух?
— Не знам. лейтенанта. Но продължават да прииждат.
Тизаруат гледаше Бо Девет все така невярващо.
— Мислех, че ще са благодарни!
— Не знам, лейтенанта. — Макар че според данните, които получих от кораба, Бо определено беше съгласна със своята лейтенанта.
Тизаруат погледна Баснааид. И изведнъж се изпълни със силна тревога.
— Не — каза тя, макар че в отговор на какво нямах представа. — Не. — Вдигна отново поглед към Бо Девет. — Какво би направила флотската капитана?
— Нещо, което би направила само флотската капитана — каза Бо. После, сетила се, че и Баснааид е в стаята, добави: — Моля да ми простите, лейтенанта.
— „Кораб — излъчи мълчаливо Тизаруат, — може ли флотската капитана да ми помогне?“
— Флотска капитана Брек е в траур, лейтенанта — дойде отговорът в ухото ѝ. — Мога да ѝ предавам съобщения за съболезнования или поздрави. Би било крайно неприлично да се занимава с такива неща в момента.
Долу, край езерото, Сирикс казваше:
— Всички тук са замесени. Лордата на Радч носи висшата отговорност за цял Радч, но не може да е навсякъде. Вие обаче сте оторизирана лично от нея, нали?
В Долната градина лейтенанта Тизаруат каза:
— Какви бяха тазсутрешните поличби, в храма?
— „Няма печалба без загуба“ — отговори Бо Девет. Стиховете бяха много по-сложни, разбира се, но се свеждаха до това.
Долу, на пътеката сред дърветата, Сирикс продължи:
— Между другото, Емер каза, че онзи ден сте били като лед. — Имаше предвид собственицата на чайната в Долната градина. — Застреляли преводачата пред очите ви, тя ви умряла в ръцете, цялата сте били в кръв, обаче сте запазили желязно самообладание, нищо не проличало нито по лицето ви, нито в гласа ви. Каза, че сте се обърнали и сте ѝ поискали чай.
— Още не бях закусила.
Сирикс се изсмя — едно кратко, остро „ха“.
— Каза, че очаквала чашата с горещия чай да се вледени, щом я докоснете. — И добави: — Нещо друго ангажира вниманието ви.
— Да. — Спрях. В Долната градина Тизаруат бе стигнала до някакво заключение. Тъкмо казваше на Бо да изпрати земедела Баснааид до Градините. Обърнах се към Сирикс: — Моля да ме извините, граждана. Оказва се, че имам да мисля за много неща в момента.